COVID увеличи консумацията на мед и ограничи вноса от други страни

66
  • 43
  •  
  •  
  •  
  •  

Пандемията от COVID-19 помете и обрули надеждите на десетки бизнесмени, производители, земеделци и животновъди. Икономическата криза, намалените продажби, загубите, увеличените цени на фуражи и консумативи и още редица други фактори попречиха на работата на заетите в сектора и доведоха до многобройни фалити. Там някъде, между капките обаче, един сектор си проправи път и е готов да излезе от калната баня по-чист, отколкото е влязъл. В началото на пандемията стотици потребители разбраха нуждата от доброто здраве и повишеният имунитет и се обърнаха за помощ към висококачествените, наситени с редица ползи хранителни продукти, които помагат за укрепване на здравето и повишаване на имунитета. Именно това бе спасителният пояс, който издърпа пчеларите на повърхността и след години на дъното им позволи да поемат една свежа глътка въздух.

Борбата обаче продължава, както за самите тях като производители, така и за всички нас. Опазването на пчелните семейства и на биологичното разнообразие по света е в основата на цялото ни съществуване. Ограничаването на порочните практики, на нерегламентираното и необозначено третиране на земеделските култури трябва да бъде прекратено, а основната роля за изпълнение на тази голяма и важна мисия се пада върху Българската агенция по безопасност на храните, която трябва да положи необходимият контрол, за да спаси милиони опрашители и милиони хора.

Как премина пчеларската година, вдигнаха ли се най-после цените на пчелните продукти над критичния минимум и какви са проблемите на дневен ред пред българската пчеларската общност в момента, разказа в интервю за Агрозона Петко Симеонов, председател на сдружение „Биологично пчеларство“.

Ограничаване на вноса

„Откакто започна пандемията почти не сме имали никакви усложнения. Търсенето се увеличи, вносът беше затруднен и съответно намаля. Това доведе до повишаване на цените на меда и пчелните продукти и стабилизира картината на пазара, която през последните години беше доста мрачна“, сподели Симеонов.

Година на възстановяване на пчелните семейства

„Добивите през тази година бяха добри, на фона на последните три години, които бяха много тежки за пчеларите. Проблемът е, че в началото на сезона имаше висока зимна смъртност и пчеларите, които влязоха в сезона с отслабени пчелни семейства и големи загуби те нямат добри добиви, а по-скоро бяха насочили усилията си за възстановяване на семействата. В районите, където пчеларите стартираха активния сезон с нормално силни пчелни семейства, добивите са добри.

Имаме добра акациева реколта. По принцип в България тя е слаба и почти няма, тази година, в определени райони обаче, особено в планинските части с по-висока надморска височина имаше добри добиви от хубава акация. През август излезе и хубав манов, горски мед. Двата вида мед – акациев и горския са хубави, произвеждат се в по-малки количества, което ги прави и по-атрактивни, от тази гледна точка реализацията им на пазара е добра. Наблюдава се увеличение на цената заради подчертано по-високото търсене и поради проблеми с транспорта и внос от трети страни. Цената на меда се покачи и на дребно и на едро.  На фона на цените през последните години имаме скок в цената на едро до 5- 5.50 лв, в сравнение с 3,20 лв/кг от преди две години, както и цени от 12-14 лв за килограм мед на дребно“, коментира още Симеонов.

Пчеларите не получиха дори минимална финансова помощ през тази година

„През тази година за съжаление пчеларите не получиха никакво подпомагане, дори минималните средства по de minimis. Междувременно при пчеларската програма имаше сериозно забавяне и определени проблеми. Хубаво беше, че на биопчеларите, които нямат поет ангажимент по мярка 11, бе дадена възможност да поемат други ангажименти и отчитаме това като една допълнителна възможност за подпомагане. Ние бяхме изключени от последното подпомагане по COVID. В момента сме включени в de minimis за природни бедствия, наводнения, пожари при големи пчелни загуби“

Оповестяването за РЗП не трябва да измества контрола

„Мнението за системата за оповестяване при растителнозащитните пръскания още от самото начало беше, че ако няма контрол, то ситуацията няма да се промени по никакъв начин. Въвеждането на една информация в системата нито намалява използването на препарати за растителна защита, нито има контролираща функция. БАБХ трябва да прави проверки, да сверява дали въведените в информационната система данни са достоверни, за да може да се стигне до някаква положителна промяна. В сегашната ситуация не се намалява употребата на пестициди, камо ли на неразрешени такива. Всеки може да въведе каквато информация пожелае в системата, въпросът обаче е дали тя е достоверна. Дали въведените данни са коректни, дали наистина се третира с посоченият като безопасен препарат или се използва друг тежък химикал, които е забранен и може да увреди здравето както на пчелите, така и на хората. В основата на всичко стои контролът. Системата улеснява уведомителния процес, но действията за ограничаване употребата на пестициди не бива да спира до там, а напротив. БАБХ до момента вероятно не е направила нито една проверка по въведената в системата информация.“

Над 30% скок в цените на амбалажа за година

„В момента имаме проблем с голям скок в цените на амбалажа. За период от една година цените са скочили с над 30%. Пчеларите основно за съхранение на меда използват тенекии и варели, чиято цена тази година се е увеличила драстично. В допълнение поскъпването на енергията и горивото, които са основен консуматив. Енергията за преработката на меда, а горивото за производството и придвижването до пчелините. Това перо дава един сериозен разход на пчеларите. Средно, на едно голямо стопанство разходите са се увеличили с около 1 500 лв. Повишените цени на меда не могат да компенсират увеличените разходите.

При голяма част от колегите, въпреки, че годината беше по-добра от миналите, те нямат добри добиви и съответно печалби, а разходите не само се запазват, но и се увеличават“

Прополисът е най-търсеният пчелен продукт през 2021 г.

„В момента прополисът, особено ако е биологично сертифициран, се търси много. Проблемът е, че в България почти няма такъв, което е жалко, защото пазарът е голям. Заради високата си цена, която е непосилна за много български граждани, този качествен продукт предимно се изнася. Имаме голямо търсене от Германия, Франция, Испания, Гърция, Швейцария, Великобритания и други страни от Близкия Изток и Азия“, коментира още той.

За финал…

„Сезонът през пролетта на 2021 г. закъсня, но и доста се проточи в есента. Вече приключи ваденето на мед, в момента текат подготвителни дейности преди зазимяването на пчелните семейства, дори в някои райони, поради сушата през август, започна и самото зазимяване.  Правят се прегледи на кошерите, проверява се наличието на медови запаси и се установяват пораженията от акари, съответно се прилага и допълнително третиране срещу тях, като се прави оценка на пчелните семейства и се пристъпва към зазимяване“

Източник: agrozona.bg


  • 43
  •  
  •  
  •  
  •