“За нашият район няма по-добра система кошер от системата Дадан-Блат”, твърдят много от колегите пчелари, свикнали с тази система. В действителност не е така. Излязоха и по-продуктивни системи – Лангстрот-Рут /ЛР/, Фарар, системата Гърдев, системата „Мете” на естонеца Раава, планинският кошер на Роже-Делон.
Всички те имат предимства и някои недостатъци. За отбелязване е, че системите многокорпусни кошери ЛР и Фарар са станали вече класика в световното пчеларство и по-младите трябва да направят крачка напред.
Накратко за устройството на системата Фарар:
Работи се с рамки с размери 435Х160 мм – с такива размери са и рамките за магазините на системата Дадан-Блат. Размерите на корпусите са фактически както магазините при системата Дадан-Блат за 10 рамки. Отделно дъно. На всеки корпус отпред се пробива дупка с диаметър 25 мм. Добре ще бъде, ако на всеки отвор се сложи по един от появилите се на пазара пластмасови кръгове с възможност за пълно отваряне и затваряне, възможност за намаляване отвора с малки дупки и възможност за отвор като при ханеманова решетка. Нещо важно – горната летва на рамките може да бъде дебела не 20 мм, а 10 мм. Това увеличава малко полезната площ на рамките и улеснява преминаването на пчелите от долният корпус в горния в студеното зимно време, което може да има решаващо значение за оцеляването на семейството през зимата.
Те имат всички предимства на многокорпусните кошери Лангстрот-Рут, а именно:
– Позволяват да се развие много силно семейство. Това се осъществява чрез въртене на корпусите и смяна на местата им, което при ДБ системата е ограничено.
- Намалява се възможността за изпадане в роева треска.
- Дават възможност за по-бърза и по-лесна обработка и други.
Освен това:
– Поради по-ниските рамки – 435Х160 мм – фактически това са рамките за магазините на широко разпространените у нас кошери Дадан-Блат /ДБ/, корпусите са по-леки. Това е особено важно, ако пчеларите са дами или по-възрастни хора.
– Разширението особено пролетно време става по-плавно, поради по-малкият обем на корпуса.
– Могат да се използват готови изградени рамки за магазини от системата ДБ, а магазините от 10 рамкови кошери ДБ, да се използват като корпуси.
Има някои особености при работа със система Фарар. Да започнем от периода – юли-август и подготовката за зазимяване на пчелните семейства:
– Обикновено в най-долният корпус през лятото пчелите складират в няколко пити от двата края на корпуса само прашец и в 2-3 пити по средата пило и малко мед. За препоръчване е 2-3 пити с прашец в края на юли – началото на август да се преместят в най-горният корпус, за да ги допълнят пчелите с мед и да го запечатат. При зазимяването тези пити се слагат на 3-4 и 7-8 позиция в горния корпус.
Самото зазимяване се прави в топъл ден, края на септември, или началото – средата на октомври. Върху дъното се поставя корпус с празни пити, като първата и последната може да не се слагат, защото пчелите не ги покриват и плесенясват през зимата от отделяната влага. В средата се слагат питите с пило. Ако над пилото има малко мед, той се разпечатва. Отгоре се поставя втори корпус с 8-10 добре напълнени с мед и запечатани пити. Ако сме подготвили, както беше казано по-горе 2-3 пити с мед и прашец, те се поставят на съответните места. Средните 2 пити – 5 и 6-та се разпечатват отдолу на височина 2-2,5 см на дължина 12-15 см. Това се прави, за да се захване кълбото за горният корпус. В много случаи, ако долу сложим пити с малко мед, кълбото се образува в долния корпус и в големите студове пчелите не могат да преодолеят разстоянието 25 мм на горната летва от долния корпус + 10 мм разстояние между корпусите + 10 мм долна летва от горният корпус и има случаи, когато много силни семейства умират от глад при пълен с мед горен корпус. Ако има рамки с малко пило – височина 1-2 см и останалото е запечатан мед минимум 8 см, то те се слагат в средата на горния корпус, като не се разпечатват други рамки, както беше казано по-горе.
Да се внимава за майката, заедно с пилото. Тя трябва да се сложи в долния корпус, ако я видим. По принцип не е необходимо да се търси майката, за да не се губи време. Достатъчно е да се види има ли снесени пресни яйца и спокойно ли е семейството при отварянето и след затварянето. В редки случаи майката може да бъде случайно убита. В такъв случай след затварянето много пчели излизат на прилетната дъска и се лутат, като че ли търсят нещо.
Ако има повече топли дни в края на декември или януари, при първото застудяване, след това затопляне се повдига за малко възглавницата и ако кълбото е стигнало до горният край на рамките, се слага предварително подготвена питка от медено-захарно тесто. Един корпус зареден с 9-10 пълни и запечатани пити е напълно достатъчен за презимуване на едно семейство. Върху така приготвените два корпуса се изтръскват питите от останалите 1-2 корпуса и медът от тях се центрофугира.
Ако семейството се зазими на 3 корпуса, семейството се развива по-бавно, защото по-трудно се затопля по-големият обем и то изостава в развитието си. Доказано от лични наблюдения.
През март със затоплянето идва и времето на първият пролетен преглед. Установено е, че в повечето случаи майката снася в предната част на няколко пити /към прелката/, а в задната част на питите пчелите зареждат с мед и прашец. Питите си остават не напълно осеменени, колкото и да се мъчим да предотвратим това.
Решението за многокорпусните кошери Лангстрот и Фарар е много лесно. При първият пролетен преглед горният корпус, където майката започва да снася, се завърта на 180 градуса. Резултатите са поразяващи. Ако отворим кошерите след 15–20 дни, ще видим, че пчелите са изчистили незаетите части на питите, които сега вече са от страната на прелката и те са заредени от майката с яйца и прясно пило. То е захранено с меда и прашеца от тази част на питата. Второ завъртане на корпуса не е необходимо. Не се налага да се разпечатва меда, да се разместват пити. Може само да се добави по една празна пита от двете страни на пилото. Трябва да се провери, и ако има яйца в долния корпус, той също да се завърти.
След като има вече достатъчно пчели и пилото в горния корпус е запечатано, се сменят местата на корпусите. Горният отива отдолу, а долният /празен/ се слага отгоре. Ако има време до започване на цъфтенето на акацията, след запълване с пило на вторият корпус и има достатъчно пчели, слагаме трети корпус с не изградени и изградени пити между двата корпуса. Подхранваме с 1-2 литра захарен сироп 1:1. Разделянето на пилото силно стимулира работата на семейството и пчелите много бързо заселват корпуса с празни пити, като неизградените се изграждат в много кратък срок и то с работнически килийки. Това е едно от предимствата на системите с многокорпусни кошери, че позволява развиването на семейства с много пчели, които пък от своя страна събират повече мед.
За препоръчване е, работещите с многокорпусни кошери Лангстрот, да имат и корпуси със 160 мм рамки и при по-слаби семейства първото разширение да се прави с корпуси с рамки 160 мм.
Какво да правим, ако имаме кошери Дадан-Блат? Не бива да завъртаме кошера! – Много просто – обръщаме на 180 градуса само питите с пило, но само в случаите, когато пилото е в предната част на питите. Резултатите са също така впечатляващи. Ако до цъфтенето на акацията има повече време, семейството е силно, и има много пчели, може на десетрамковите кошери Дадан-Блат да се сложи магазин с изградени пити, като за няколко дни се вдигнат в магазините две плодникови пити с открито пило. Тогава майката започва да снася и в магазина и така се усилва семейството за медосбора. Щом се качи майката и започне да снася в магазина, плодниковите пити се свалят долу, отрязват се далаците, ако има такива, а на празните места се слагат рамки 160 мм.
Препоръчва се при по-продължително затопляне на времето, да се налива през няколко дни по половин до един литър топъл захарен сироп 1:1. Пчелите започват да зареждат венеца от пресен мед над пилото и от него хранят усилено личинките. Трябва обаче да се внимава с подхранването, за да не започнат пчелите да пълнят целите пити и да няма къде да снася майката. Разпечатваме постепенно питите, на които има неусвоен запечатан мед. Американските пчелари препоръчват до започване на медосбора да се даде 3 до 5 кг захар на кошер, разбира се във вид на захарен сироп 1:1, като се преценява според силата на семейството пчелите да зареждат само венец над пилото, а не да пълнят целите пити с некачествен мед от захарен сироп. Това ни спестява един, даже и два прегледа да разместваме пити и да проверяваме как се развива семейството. Достатъчно е само повдигане на възглавницата и поглед отгоре.
Известната от близкото минало практика да не се слага корпус за стоков мед, докато не започнат да побеляват питите отгоре е неправилна. Корпусите /магазините/ за стоков мед трябва да се поставят няколко дни преди да започне да цъфти акацията, за да могат пчелите да почистят питите. След слагането на корпусите за стоков мед, не се налива захарен сироп! Често се случва докато чакаме да започнат да побеляват отгоре долните пити да завали дъжд, става студено и медосбора от акация е провален. Установено е, че пчелите не зареждат стоков мед в горния корпус /магазин/, докато не запълнят венците над пилото с мед. Затова се препоръчва това да се направи предварително чрез подхранване със захарен сироп, както беше казано по-горе.
Направи ми впечатление, че в каталога на най-старата фирма за модерни кошери Dadant – САЩ не се предлагат кошери от системата Дадан-Блат, които преобладават у нас, а само многокорпусни кошери система Лангстрот. Крайно време е, нашите пчелари да оставят на доизживяване кошерите на Шарл Дадан и минат на по-ефикасните многокорпусни кошери.
От личен опит препоръчвам при постепенно преминаване на системата Фарар, да се ползват магазините от 10 рамковите система Дадан и изградените 160 мм рамки.
Спомням си, че когато преди доста години в една лекция покойният наш учител и сладкодумец ст. н. с. Любен Радоев съобщи, че след изпробването на системата Фарар в Централната опитна станция, се е установило, че за нашият климатичен пояс по-подходящи са многокорпусните кошери Фарар, защото семейството се разширява по-плавно, отколкото при Лангстрот.
Интересна е и най-новата система многокорпусни кошери «МЕТЕ», на естонеца Андрес Раава с по-особена технология за работа, но за нея ще говорим по-нататък.
Много се улеснява работата, ако на корпусите от долната страна се заковат летви с дебелина 10-12 мм, а от горната страна летви с размери12Х12 до 15Х15. Повечето магазини за системата ДБ имат фабрично такива летви, а от горната страна ще си ги заковем ние, но 12-15 мм по-ниско, така че при поставянето на корпусите един върху друг, да не се увеличава разстоянието между горните и долните рaмки. Това много улеснява отлепването на корпусите един от друг, като се вкарва повдигача между двете летви и се повдигне малко.
На следващата снимка се виждат добре горните и долните летви, които трябва да се добавят. От едната предна страна на корпуса на долната летва се изрязва една ивица с дължина 20 см и височина 1 см. На най-долният корпус тя формира прелката, а на горните корпуси тя се закрива от долният корпус. Вижда се на снимката. 20-25 милиметровата дупка на всеки корпус трябва да може да се закрива напълно или частично в зависимост от температурата и големината на семейството от ламаринка, фиксирана от малък винт за дърво.
Проветрението на кошера трябва да се регулира така, че да не се натрупват пчели на кошера или те да са малко, но не трябва и да се отварят много, особено от средата на август, особено ако няма паша, за да се избегнат нападенията. Да се има предвид, че през нощите температурата пада под 17-18 градуса и изстудява недопустимо пилото.
инж. Сава Дончев