дом ЗА ПЧЕЛИТЕ Ябълковият оцет и здравето на пчелите

Ябълковият оцет и здравето на пчелите

309
Снимка: pixabay.com

Използването на киселини за подкиселяване на захарния сироп, с който подхранваме пчелните семейства е твърде интересен и отчасти все още дискусионен въпрос. От нашите дядовци и бащи знаем, че в миналото подкиселяването на сиропа се е извършвало на принципа – щипка лимонтозу в един литър сироп. Някои от пчеларите са приели този факт без да са наясно защо трябва да се прави? В други случаи обясненията се свеждали до обстоятелството, че така захарния сироп не се взахаросва в питите, където е отложен така, както не се взахаросват сладката от различни плодове. С тази традиция при приготвянето на захарния сироп някои се опитват да обяснят защо в миналото аскоферозата (варовитото пило) не е била проблем за пчеларството у нас, в което вероятно има и определена доза истина.
На много пчелари е известно обстоятелството, че захарния сироп има неутрална реакция. Когато обаче пчелите го внесат в питите на кошера той вече е с кисела реакция.

Това показва, че за нормална жизнена дейност на пчелите храната им трябва да бъде леко кисела! В този смисъл пчеларят може да подпомогне пчелите при преработката на захарния сироп като прибави към него 3-4 гр. оцетна киселина (може и лимонена) на 10-15 л. Отношение по въпроса взема и С. А. Стройко от Научния институт по пчеларство в Русия, който съветва: „Използвайки такава храна (с добавка на киселина) пчелните семейства презимуват по-добре, намалява се количеството на зимния подмор, а пилото през пролетта е с 9,5% повече в сравнение с пчелните семейства, които не са получавали такава добавка.“ Подобно заключение прави и големия руски учен в областта на пчеларството Г. Ф. Таранов. Той отбелязва, че вместо обикновен оцет много по-добре е да се използва ябълков оцет.

Съществува и пословицата: „Яж по ябълка на ден и няма да се наложи да викат лекар.“ Знае се, че в ябълковия оцет в голямо количество се съдържа елемента калий – тясно свързан с храненето, укрепващ организма на пчелата и осигуряващ устойчивост към ниска температура.
Предлагаме на вниманието на читателите рецептата на пчеларят от Талин Л. Н. Сирге:

Ябълките се измиват, а загнилите и червясали части се отделят. След това се смилат заедно със сърцевината. Ябълковата каша се поставя в подходящ съд и към нея се добавя приблизително равно количество вода (400 гр. каши и 500 мл вода). На всеки литър вода се добавя 100 гр. пчелен мед, а за ускоряване на ферментацията по 10 гр. хлебни дрожди и 20 гр. сух черен хляб. Съдът с тази смес се оставя отворен при температура 20-30ОС и в по-тъмно помещение, понеже слънчевите лъчи възпрепятстват ферментацията. Така се съхранява повече от 10 дни, след което кашата се прецежда през марля и се прехвърля в съд с широк отвор. Допълнително се добавя по 50 гр. пчелен мед на всеки литър от течността и се разбърква добре. Съдът се покрива с марля и се оставя на топло.

Ферментацията е приключила, когато спре да се пени и стане прозрачна. Ябълковият оцет е готов след 40-60 дни. След това се разлива в стъклени съдове след филтриране през марля. Бутилките се затварят и съхраняват в хладно помещение.

От този оцет авторът добавял по една лъжица към литър захарен сироп. Той твърди, че пчелите преработват и запечатват в питите сиропа много бързо, а подморът през зимата бил много малък.
Витамините в меда притежават по-голяма активност, отколкото синтетичните, тъй като биологичното действие на витамините зависи от правилното им съчетание с минералните соли, които в този случай играят ролята на катализатори. В меда съотношението на витамините и минералните соли е оптимално.

Захарите, постъпващи в организма чрез меда, са не само енергиен елемент, но имат и лечебно въздействие. Те са универсално антитоксично средство. Глюкозата и фруктозата участват в регулирането на нервната дейност, разширавят кръвоносните съдове, подобряват храненето на сърдечния мускул, диурезата и обмяната на веществата, оказват хемостатичен ефект.

Източник: Пчеларски Вестник