НАЧАЛО ЗА ПЧЕЛИТЕ ЦВЕТНИЯТ ПРАШЕЦ ПРИ ЗИМУВАНЕТО НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

ЦВЕТНИЯТ ПРАШЕЦ ПРИ ЗИМУВАНЕТО НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

490
  • 12
  •  
  •  
  •  
  •  

Цветният прашец влиза в състава на пчелното млечице и в храната, с която се изхранват по-възрастните ларви. Той е носител на белтъчини, под формата на аминокиселини, на микроелементи, витамини и мастни вещества, които са нужни за изграждането на тялото на ларвите, а след това и на пчелите.

Медът е съставен от прости захари, нищожни количества прашец, витамини и ензими. Той служи като допълнителна съставна част в пчелното млечице и в храната, с която се хранят ларвите и майката, а пчелите и търтеите го използват като източник на енергия.

При научни изследвания е установено, че пчелни семейства от храната, на които е бил премахнат прашеца още през есента са се развивали нормално през зимата. Консумирали са по-малко количество мед и са отделяли по–малко количество екскременти, през пролетта са имали по-малък подмор. При тези семейства обаче пилото било с 50% по-малко, отколкото при контролните семейства, като това забавяне в развитието продължавало и по-късно, при набавяне на прашец от природата. Следователно цветният прашец не е задължителна храна за пчелното семейство през зимата, но е необходим за развитието на семействата, поради което не бива да се изземва от кошерите.

От горните научни изследвания следва извода, че при направата на кърмова маса за подхранване на гладни пчелни семейства през зимата не е жизнено важно слагането на прашец и друга белтъчна храна. Макар и минимални останки от прашец в семействата са достатъчни за иззимуването на пчелите. България е страна, в която има изобилие от пролетни цветя, като се започне от кокичето, което се появява в различните райони още от средата на февруари, в по-топлите райони се разпукват и ресите на лешниците, разцъфва и минзухара. През март започва цъфтежа на много от пролетните медоносни растения: леска, кукуряк, жълт гарвански лук, синчец, дрян, бряст, чемшир, подбел, иглика, медуница и други. По поречията цъфти елшата, ивата, черната топола, бадемът, кайсията, джанките. Всички те предлагат на пчелите изобилие от прашец и пресен нектар.

С оглед правилно развитие на семействата всеки пчелар може да си изготви фенологичен календар и няколко години подред да отбелязва началото и продължителността на цъфтежа на растенията около собствения си пчелин. Така той с голяма точност ще знае кога и кои растения ще цъфтят и ще може да прави сметка за усиленото развитие на пчелните си семейства за главния медосбор и събирането на прашец.

В средата или към края на март времето в повечето райони на страната е благоприятно за извършване на основния пролетен преглед. Тогава се прави и допълнително стесняване и затопляне на гнездата с оглед по-нататъшното бурно развитие на семействата. Технологичното време необходимо за развитието и подготвянето за медосбор на едно средно семейство е около 40 дни. Първата акациева паша в различните райони на страната е в началото на месец май. Така че при нормално извършване на работата по развитие на семействата, ако започне от средата на март, то в началото на май в семействата ще има нужните за медосбор 50-60 хилади пчели.

Първите пролетни облитания обикновено стават през февруари, когато температурата на сянка е около 8°С, а денят е тих и слънчев. Снегът все още не се е стопил и пчеларят трябва да го отстрани от прилетната дъска и пред кошерите да постави картонени плоскости с цел падналите пчели да могат да хвръкнат и се приберат в кошера. Входовете трябва да се отварят по-широко и с тел да се почистят падналите по дъното отпадъци и умрели пчели. След облитането картоните се прибират, а входовете стесняват отново.

Най-подходящата посока на входовете на кошерите при първото облитане е да са на югозапад, защото облитането се извършва обикновено в следобедните часове на деня, когато температурата на въздуха е най-висока и слънцето грее от югозапад. По-късно през лятото входовете може да се обърнат и на изток, с оглед първите слънчеви лъчи да падат директно в прелката и да предизвикват излитането на първите пчели за медосбор.

Автор: Доц. д-р Боян Първулов        Източник: Пчеларски Вестник


  • 12
  •  
  •  
  •  
  •