НАЧАЛО ЗА ПЧЕЛИТЕ ХРАНЕНЕТО СЪС ЗАХАР ИМА СВОИТЕ РИСКОВЕ

ХРАНЕНЕТО СЪС ЗАХАР ИМА СВОИТЕ РИСКОВЕ

1785
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Най-често има определени причини, които карат пчеларите да подхранват пчелните семейства с изкуствена храна, каквато е захарта. Поради неблагоприятни климатични условия пчелите не винаги могат да съберат достатъчно количество естествена храна и за да оцелеят се налага пчеларят да ги подхрани. В други случаи поради погрешно преценяване на евентуалните добиви от определена паша пчеларите изваждат наличния мед, а след това внос на нектар и прашец в гнездото не се реализира и семейството не може да си осигури храна, например за зимуване. Налага се принудително дозапасяване на семействата с мед от захар. Не трябва да пренебрегваме и факта, че в съвременното пчеларство подхранването на пчелите с изкуствена храна се приема като напълно нормална пчеларска практика, без която не е възможно рентабилно пчеларство. Много пчелари без да познават и без да се замислят върху всеизвестния факт, че естествената храна е незаменима и фундаментално, с лекота я заменят с изкуствена.

И може би трябва да се случат бедствия с пчелните семейства за да се подсетим, че пчелите са създадени, селекционирани от природата и оборудвани от нея да преживеят милиони години, благодарение на начина на хранене и вида на храната. А това е пчелният мед, получен от нектара на растенията, цветният прашец и водата. Това е тяхната пълноценна храна, защото съдържа всички необходими съставки за развитието, растежа и жизнените процеси в организма на пчелата. Без тази храна не би имало и пчели.

Всъщност проблема не е в това, че някога се налага пчелите да се подхранват с изкуствена храна, а в това, че това се прави и когато не е необходимо, а на тази непълноценна храна се преписват качества, каквито тя няма.
Фундаментално значение за пчелното семейство има цветния прашец, който преработен от пчелите в перга, му осигурява белтъчини, мазнини, минерали, витамини, ферменти и други. Прашецът е необходим за изхранване на пилото, за отделянето на пчелно млечице и восък. Без прашец пчелите са с отслабени съпротивителни сили, не могат да се отгледат есенни пчели с големи резерви от белтъчини и мазнини в така нареченото мастно тяло. Тези резерви са необходими за отглеждането на първото пило в края на зимата. Тъкмо поради обилното хранене с прашец есенните пчели и в края на зимата остават физиологически здрави, млади, със запазени функции на жлезите за отделяне на пчелно млечице.

Прашецът като естествена пчелна храна и до днес не е намерил свой заместител със същите хранителни и защитни качества. Това означава, че всички заместители на прашеца (мая, соево брашно, извара, мляко, яйца и пр.) може само частично да компенсират липсата му, но не и да го заместят.

Що се касае до мненията за различните заместители на прашеца, те също често са диаметрални. Така например, когато става дума за млякото и соевото брашно има изследователи, които смятат, че млечната захар трови пчелите и е вредна, а хранените със соево брашно пчелни семейства не могат дълго да отглеждат пило. Макар, че пчелите добре приемат маята като белтъчна храна, тя също не може да замени напълно цветния прашец. Това вероятно се дължи на по-бедния витаминен състав.

Медът е главният енергиен източник на пчелите, но освен плодова и гроздова захар, в него има белтъчини, витамини, органични киселини, минерални соли и ферменти от нектара (каталаза и фосфатаза) и от пчелите (диастаза и инвертаза).
Водата сама по себе си не е храна за пчелите, но тя задължително влиза в състава на естествената храна и без нея никакво семейство не може да живее.
В пчелният мед, както твърдят специалистите, има десетки различни вещества. В захарта и в произведения от нея мед, освен въглехидрати и ферменти от пчелите, няма нищо друго. Захарта и изкуственият мед, действително могат при нужда, да послужат за храна на пчелите, но не и за отглеждане на пило и развитието на пчелното семейство. А съществува и разлика в продуктивността между пчелите, хранени с мед и пчелите, хранени със захар. Опитно е установено, че развивали се със захар семейства до главната паша, са произвели около 12-15% по-малко пило и са събрали 25% по-малко мед. Затова, ако искаме по-голяма продуктивност от нашия пчелин не трябва леко да посягаме към захарта.

Някои пчелари смятат, че може да развият много бързо пчелните семейства, чрез изкуствено подхранване, независимо от климатичните условия. Това често е голяма заблуда. Пролетното подбудително подхранване е ефективно само след като в природата се появи първият прашец, времето е благоприятно и пчелите могат да го пренесат в кошера. Ако в гнездото няма прашец, а още го няма и в природата, за инвертиране на подадения захарен сироп, пчелите ще изразходват белтъчините от своето тяло. Това ще ги изтощи, ще съкрати живота им и ще ги направи податливи на болести. Вместо да ускорим развитието им с подбудително подхранване всъщност ние ще го задържим.

Изкуствената храна трябва да се използва само, когато това е необходимо и в подходящо време. Никога да не забравяме, че нектарният мед и цветният прашец са естествената храна на пчелите и че без нея не би имало пчели.

Проф. д-р Кънчо Кънчев, „Пчеларски вестник“


  •  
  •  
  •  
  •  
  •