НАЧАЛО ЗА ПЧЕЛИТЕ ФЕРОМОНИТЕ ПРИ ПЧЕЛИТЕ И ТЯХНАТА РОЛЯ

ФЕРОМОНИТЕ ПРИ ПЧЕЛИТЕ И ТЯХНАТА РОЛЯ

318
Снимка: pixabay.com
Снимка: pixabay.com

Феромоните са биологично активни вещества, които се излъчват от отделните членове на пчелното семейство в околната среда и служат за комуникация и информация. Те се предават от едни индивиди на други. Феромоните пораждат специфични реакции на поведение, а също така действат и променят отделни органи в тялото на пчелните индивиди. Те се произвеждат в минимално количество от специфични жлези, но действието им е много силно. Самият термин феромон е от гръцките думи pherein, което означава „пренасям“, и hormon – „подбуждам“. За разлика от хормоните, които се излъчват в кръвта, то феромоните се отделят в околната среда и се пренасят чрез въздуха.
Феромоните осъществяват комуникация между индивидите на пчелното семейство и тя се нарича феромонна.
Феромоните са известни много отдавна. Първото им описание при медоносната пчела е в книгата на Батлър, която книга е издадена в Оксфорд през 1609 г. По късно през 1792 г Хубер е установил, че отрязаното жило на пчелата-работничка или неговата миризма предизвиква агресивно поведение у другите пчели-работнички. Освен този феромон по-късно са открити и други феромони. Така например руският учен Насонов през 1863 г. открива и описва нова ароматна жлеза, която носи неговото име. През 1877 г. Берленси установява, че предмет, който се натрива с тялото на умъртвена пчелна майка, привлича пчелите- работнички (Скиркявичюс, 1986).
Феромоните са активни вещества, които влияят върху физиологичното състояние и поведението на индивидите от един и същ вид.
Проучванията са показали, че феромоните при медоносната пчела са три типа: 1. Размножителни, 2. Защитни и 3. Ориентировъчни.
Размножителните феромони са свързани с така нареченото маточно вещество. То се отделя от горночелюстните (мандибулни) жлези на майката. Чрез храната, то се предава на пчелите -работнички. Те го улавят също така и с помощта на сенсилните (чувствителните) плаки разположени на антените им. Действието на маточното вещество е двoяко. Първо, то сигнализира на пчелите- работнички, че е налице майка в пчелното семейство. Освен това, попаднало чрез храната в организма на пчелите- работнички, то възпрепятства развитието на яйчниците на пчелите -работнички. В случай, че майката загине или спре да отделя маточно вещество, това стимулира пчелите да започнат да изграждат маточници, за да си произведат нова майка. В същото време и техните яйчници започват да се развиват и в случай, че не успеят да си произведат майка ,то те самите започват да снасят яйца. Такова семейство е обречено и става търтовка. Без помощта на пчеларя такова семейство загива.Според Марк Уинстън (2002) маточното вещество съдържа 9 компонента, които участват в привличането на пчелите -работнички към тяхната майка. Същият автор съобщава, че медоносните пчели и майките произвеждат и използват за различни цели спектър феромони с около 40 отделни съставки.

Втори тип феромони са така наречените защитни феромони. Те се отделят от горночелюстните (мандибулни) жлези на пчелите-работнички и от отровните им жлези. Пчелите отделят тези феромони в случай на опасност за пчелното семейство. Те сигнализират и стимулират пчелите, мобилизират останалите пчели за защита. Тези феромони се отделят и в случаите, когато бива смачкана пчела или пчела ужили пчеларя. Появява се защитен феромон и последват нови ужилвания от други пчели на пчелното семейство. Пчеларят следва да се съобразява с този защитен феромон и да работи внимателно, като не допуска притискане на пчели или ужилвания от тях.
Третият тип феромони са ориентировъчни. Те са свързани преди всичко с Насоновата жлеза. Тя се намира на предния край на последният гръбен сегмент (тергит) на коремчето. Тази жлеза отделя ароматното етерично масло – гераниол. Пчелите от всяко пчелно семейство отделят свой специфичен гераниол. Този феромон се отделя от всички пчели-работнички и се натрупва около кошера, в местата на роене и около местата, в които събират нектар. Ролята на този феромон е да позволи на пчелите по лесно и добре да се ориентират, за да намерят както своя кошер, така и растенията, от които събират нектар, открити преди това от пчелите-разузнавачки. Пчелите от даден рой се събират заедно, благодарение на феромона на Насоновата жлеза. Освен това, той позволява на пчелите да намерят своя кошер, ако сме го преместили на близко разстояние (до 40 см) от първоначалното му място. Към ориентировъчните феромони е и феромона, отделян от неоплодената майка. Той се улавя от търтеите, които я откриват и я оплождат.
Феромоните от пчелите биват улавяни от техните сетивни плаки, разположени върху антените им. Броя на тези сетивни плаки при работната пчела е 2260 броя, а върху антените на търтея – 18 594. По-големият им брой при търтея спомага преди всичка за откриването на неоплодената майка преди съешаването й.
Извършват се задълбочени научни изследвания на феромоните при медоносната пчела, които освен фундаментално, имат и практически резултати. Извършени са опити с пръскане с 5-компетентен феромон на майката, като примамка за опрашване на цъфтящи посеви. Получен е по висок добив от 30% при пръскане на круши, боровинки, киви и някои сортове ябълки. Същата субстанция се използва с успех и при транспорт на пчели без майка и за намаляване на роенето. Проучванията продължават.

Проф. Д-р Георги Цанков

Източник: Пчеларски Вестник