Мисля за уместно още в началото на работа с пчелите всеки пчелар да е запознат с основните правила на предпазване и мерките за избягване на нежелателни последици от ужилванията. Това разбира се не трябва да плаши никого. Дори човек, ако има котка или куче винаги може да бъде ухапан, но това не е причина хората да се отказват от своите любимци.
При работа с пчелите трябва да се работи внимателно и спокойно. Всяка намеса в кошера се приема като нападение и пчелите реагират срещу него, като жилят. Ужилванията трябва да се избягват не само защото са болезнени и неприятни, но и защото миризмата на пчелната отрова възбужда пчелите и те изпадат в ярост. Колкото и да се старае да се предпазва пчеларя да не бъде ужилен, не винаги може да се опази.
Единичните ужилвания независимо от неприятните усещания оказват и благоприятно въздействие върху организма на човека: намаляват риска от инфаркт, действат противоревматично, стимулират кръвообращението и обмена на веществата и др. От пчелна отрова се приготвят и някои лекарствени препарати , под форма на мази или за инжективна употреба. Трябва обаче да се знае, че многото / над 100/ ужилвания не са желателни, поради спадане на кръвното налягане, учестявяне на пулса и други. Основната съставна част на пчелната отрова е белтъка мелитин, който представлява над 50% от сухото й вещество. Той съдържа 12 аминокиселини, които действат токсично на клетките. Лечението с пчелна отрова, което много пчелари практикуват трябва да става под лекарски контрол.
Всеки пчелар и особено начинаещите трябва да са запознати с най-общите мерки, които се предприемат за предпазване от ужилване и след него.
Най-уязвими са: устата, езикът, носът, гърлото, гръкляна, вратът. Отокът на тези места може да затрудни дишането и да доведе до задушаване. За сърдечно болните пчелната отрова е по-опасна, особено , ако попадне в кръвоносен съд.
Редно е пчеларите да работят с предпазно облекло /було, рубашка, ботуши, дори ръкавици, най-удобни са домакинските/. Те трябва да подържат лична хигиена на тялото си. Острата миризма на чесън, лук, спиртни напитки, парфюми и др. дразнят пчелите. Миризмата на маточина, оцет, карбол, прополис- ги успокоява.
В пчелина пчеларят трябва да се държи спокойно, да избягва почуквания по кошерите и резки движения. Да застава само отзад или отстрани на кошерите, но никога отпред, на пътя на пчелите.
Човек не знае до каква степен е алергичен към пчелната отрова, докато не изпита на собствената си кожа жилото. При първите ужилвания в организма на човека се извършва така наречената сензибилизация-образуване на противотела. Те се запазват в кръвта и при следващи ужилвания реакцията на алергичния може да бъде по-бурна.
При ужилване човек не трябва да изпада в паника, а веднага да отстрани с нокът или остър предмет /рамкоповдигача/ жилото, като го остъргва. То не бива да се стиска с пръсти , защото при стискане отровата се излива в раничката. Ако мястото позволява , се изсмуква с уста, а след това намазва с амонячна вода 3-6%, която е желателно да има винаги в джоба си при работа с пчелите, оцет или натрива с маточина. Мястото на ужилването не трябва да се разтърква, защото отровата се разнася и отокът се увеличава. Болката изчезва след 1-2 минути, а отокът след около 1-2 дни.
Зачервяването, подуването и болката на мястото на ужилването са нормални реакции на организма и не бива да смущават ужиления. При по-тежки случай на алергия освен горните прояви се появява задух, трудно гълтане, стягане в гърдите, сърцебиене, гадене, главоболие, понякога диария и др. Кръвното налягане рязко спада под 80-50 и човек може да загуби съзнание.
Най-обикновеното средство, което се използва от пчеларите за предотвраняване на тежка алергична реакция е изпиването на 50-100 мл.40 % алкохол /водка, коняк, ракия и др/. В случай на тежък алергичен шок, да не се проявява излишна самонадеяност, особено от по-опитните пчелари, а веднага да се изпият 1-2 таблетки алергозан, тавежил, ципротол, дехидрокортизон или друго с подобно действие. Да се инжектира мускулно урбазон или алергозан. Ако няма възможност за инжектиране, може да се счупи ампулата и да се излее съдържанието й под езика. Да се обмива лицето със студена вода и да се потърси лекарска помощ.
За да предпази себе си и придружаващите го лица, всеки пчелар трябва да има подръка в пчелина си аптечка, съдържаща: шишенце с 5% амоначна вода, спирт, противоалергични таблетки алергозан, тавежил, ципротол, клемастин и др, както и ампули с урбазон, адреналин, алергозан / по препоръка на медицинско лице/ и няколко пластмасови спринцовки с игли. За препоръчване е да има и бутилка с ракия или друг алкохол, който освен, че предотвратява бурната /шокова/ реакция е особено подходящ за отмиване на прополиса полепнал по ръцете .
Нека не се плашат начинаещите пчелари от първите ужилвания. В повечето случай човек привиква и организмът му не реагира така бурно при последващи ужилвания-придобива известна устойчивост /имунитет/. По литературни данни около 2% от хората са свърхчувствителни към пчелната отрова, така че останалите 98 % могат спокойно да пчеларстват.
Срещал съм много хора, които казват, че не могат да се занимават с пчеларство защото са „алергични“ и при ужилване се подуват. Това е нормална реакция и не трябва да притеснава начинаещите. С течение на времето подуването постепенно намалява и човек привиква.
Източник: Пчеларски Вестник Ст. н. с. Боян ПЪРВУЛОВ