Цветният прашец е натурален продукт, концентрирал в основата си повече от 250 биологично активни съединения. Има основания да се смята, че в бъдеще той ще се използва все по-често от човека. Това налага при събирането и съхранението му да се спазват изисквания, които ще гарантират неговото качество.
Още при събирането му трябва да се работи със силни пчелни семейства, които отглеждат голямо количество пило. Когато площите с пило са големи пчелите събират прашец с много по-голяма интензивност.
Събирането на цветен прашец трябва да се извършва в период, когато цъфтящите растения не се обработват с инсектициди или когато не цъфтят отровни растения. Самото поставяне на прашецоуловителите да стане тогава, когато приключи подмяната на старите, зимували пчели с пролетно поколение млади пчели. Нужно е също така в гнездата да има по 1-2 пити запълнени вече с прашец за осигуряване изхранването на пилото. Такова количество прашец пчелите може да съберат дори за един ден. Прашецоуловителите обикновено се използват от началото на цъфтежа на овощните видове до август, но през периода на главната паша е желателно да се снемат. Установено е опитно, че при събиране на прашец обикновено от семейството се отнема около 10-15% от него. Това от своя страна активира пчелите да събират повече прашец, за да задоволят и собствените си (на семейството) потребности.
За сезон от едно пчелно семейство може да се събира по 100-200 гр. прашец на ден без да се повлиява отрицателно добивът на мед или подготовката за зимуване.
Внесеният в кошера прашец има висока влажност от 25 до 35%. Той е силно хигроскопичен и влажността му е в голяма зависимост от влажността на окръжаващият го въздух, от влагата в кошера, отделена при неговата вентилация, а дори и от количеството нектар или секрета на жлезите, които пчелите използват за формирането на топчетата от прашец върху крачката си. Преовлажненият цветен прашец под влияние на дрождовите гъбички, които се намират на повърхността, може да се вкисне да се развали. Появява се неприятна и нехарактерна за него миризма с кисел привкус, изменя се консистенцията. Може дори да се покрие с плесен. Такъв прашец е негоден за употреба. Това налага след като се изсипе от резервоара на прашецоуловителя да се разстеле на слой не по-дебел от 2-3 сантиметра и да се сложи в сушилното или в хладилника при температура не по-висока от 6 градуса. Във втория случай (в хладилник) той може да престои не повече от 1-2 дни. Допуска се да се остави за една нощ (12-18 часа) в стая с температура не по-висока от 18 градуса върху хартия на слой не по-дебел от 1 сантиметър. Може да се организира и ежедневно сушене на въздух за една седмица и допълнителното му доизсушаване в сушилна, докато влажността се снижи до 10-12%.
Срокът за запазването му в тези случаи не трябва да надвишава 1-2 седмици. Известно е, че след две седмици той губи около 20% от биологично активните си вещества, които са с белтъчна природа. Загубата им се увеличава прогресивно с увеличаване срокът на съхранение. Затова се препоръчва не по-късно от 36 часа след събирането му прашецът да се изсуши, което налага да се постави в съдове с надупчено дъно в слой до 1 сантиметър. Суши се в сушилния шкаф с осигурена въздушна вентилация при температура не по-висока от 40 градуса. Продължителността на сушене е около 30-48 часа. Времето за сушене от изходната му влажност и от произхода на прашеца. Сушенето се смята за приключило, когато влажността падне под 10-12%, което се установява след лабораторно изследване.
С цел консервиране на цветния прашец може да се направи меденопрашецов или захарнопрашецов продукт. И при двата продукта се вземат равни части и се смесват добре. Поставят се в съдове (стъклени) и се затварят плътно. Тези продукти, както и чистият изсушен прашец се съхраняват в чисти, сухи, защитени от слънце помещения без странични миризми, при температура не по-висока от 18 градуса и относителна влажност не повече от 75%. Най-добре е в хладилник. Допустимият срок на съхранение на сухия прашец е две години от събирането му.
Проф. д-р. Кънчо КЪНЧЕВ
Източник: Пчеларски Вестник
