дом ЗА ПЧЕЛИТЕ Стресов фактор ли е Храненето

Стресов фактор ли е Храненето

1219

Стрес факторът хранене изисква особено внимание. Храненето е сбор от процеси, свързани с растежа, развитието и възстановяването на живеещия организъм изцяло или на неговите конституционни части. За да се разбере дали заболяването е резултат от дефицитно хранене, трябва да се отговори на следните въпроси:

  • има ли данни за анализа на храната, потвърждаващи дефицита на специфичното хранително вещество;
  • има ли наблюдения, доказващи, че дефицитът на определено вещество може да е причина за наблюдаваната картина на заболяване;

–  допринася ли въвеждането в храната на определено вещество за предотвратяване или за излекуване на заболяването.

Сложността при дадените условия да се диагностицира дефицитът нараства още повече, когато изследванията засягат микроелементите и витамините. Равнището на съдържание например на такова вещество, като селена в храната и в тялото на пчелата, е извънредно малко и определянето му е трудно и неимоверно скъпо. Във връзка с това е достатъчно да се отговори на третия въпрос, за да се постави доста точна диагноза. От съществено значение е доброто хранене, особено с прашец, необходим за храненето на личинките, за развитието на пчелите, за поддържането на органите в тялото в нормата, за обновлението им за увеличаване на продължителността на живота. Ако храненето е недостатъчно, развитието не може да завърши, което води и до не инфекциозни заболявания или до създаване на условия за възприемчивост към инфекциозни заболявания. Сложни взаимоотношения между стрес факторите хранене и особени климатични условия се проследяват при разглеждане на възникването на най-разпространеното заболяване по възрастните пчели – нозематозата. Клейншмид /1986/ е демонстрирал, че появата на признаците на заболяване в семейството зависи от времето, когато пчелите са се подготвяли за зимата, а също и от хранителната стойност на прашеца. Квинсленд /Австралия/ твърди, че явното отсъствие на физически симптоми за заболяване на пчелите през зимата и пролетта не може да се ползва като показател за отсъствието на заразяване със спори на Нозема апис. Пчелите, работещи до късно през есента, са склонни да натрупат спори на нозематозата, когато равнището на развитие на семейството спадне до минимум в резултат на протеиновия дефицит. При тези условия смъртността не се покрива от прираста и семействата много рядко възстановяват напълно своите сили до главния пролетен медосбор. Резултатите от изследванията показват, че максималната концентрация на спори на нозематозата се наблюдават в началото на пролетта, когато пчелите започнат работа в средата на зимата. По това време развитието на семейството може да компенсира нараствалата смъртност и да доведе до възстановяване броя на пчелите до главния медосбор.

Сезонната зависимост на проявление на нозематозата се отбелязва и в условията на умерения климат. Обикновено заболяването избухва през пролетта, когато има повишаване и рязка промяна на температурата, наличие на манов мед в зимните хранителни запаси или замърсяване с пестициди. Дефицитът на белтъчини в храната на пчелите през предшестващия зимен период и изтощаването на пчелите с преработката на големи количества захарен сироп повишават рязко вероятността за проявлението на заболявания. Ето защо в арсенала на профилактичните мерки влиза и осигуряването на пчелите през пролетта и през целия активен период с пълноценен прашец.

Развитието на нозематозата е пример за обусловеността на заболяванията от стресовите фактори, но същевременно показва, че съответните грижи и правилното отглеждане на пчелните семейства може да станат отлични контрамерки.

Прецизната работа и съхраняването на питите и сиропа на недостъпни места по време на липса на паша ще предотвратят възникването на кражби и последвалото ги отслабване и гибел на семейството, майката и разпространението на инфекциозни заболявания в пчелина.

Отчитането на климатичните условия при формирането на гнездата през есента и пролетта, когато времето не се отличава с особена устойчивост, ще помогне да се избегне простудяването на пилото и съответно появата на уродливи пчели. Правилната подготовка на семейството за превозване, засенчването на кошерите, правилното разширяване на гнездата и осигуряването на съответната вентилация ще спасят семейството от прегряване, ще съхранят здравния му статус и работното му състояние, което от своя страна ще допринесе за продуктивно използване на медоносната растителност, ще намали потенциалната възможност за избухване на заболявания, за които отсъствието на храна се явява стрес фактор. Това се отнася за такива заболявания, като европейски гнилец, тръбесто пило и аскосфероза.

Забелязано е, че даже при условията на пълноценна хранителна база случаите и размерът на заболяванията от европейски гнилец са значително по-малки, ако пчелите са получавали допълнително изолейцин – една от аминокиселините, определяща хранителната ценност на белтъка /Гарницки, 1990/.

Отсъствието или дефицитът в белтъчното хранене на пчелите в оранжериите предизвиква отслабването им, което в съчетание с топлия микроклимат и с повишената влажност въздейства за развитието на микозите и в частност на аскосферозата.

Не са достатъчно и окончателно изяснени причините за т.нар. „майска болест“. Съгласно последните изследвания на Соловева и Годяцки /1990/ броят на пчелите с признака пълзене се увеличава с началото на цъфтежа на отделящите прашец растения. Едновременно с това се наблюдава появата на пило с клиника за гнилцово заболяване.

Трудно е да се каже, че с подобряване на храненето болестта отшумява, но и тук съгласно данните на други автори /Батуев,1991 и др./ с настъпването на добра паша семействата изглеждат добре, макар че патогенната флора и фауна не изчезват.

По този начин проблемите, свързани с храненето, несъмнено играят роля в развитието на инфекциозните заболявания в пчелното семейство, тъй като при определени условия пълноценното хранене може да възстанови нормалната жизнена дейност на пчелите и да намали загубите. Значителна роля играят в здравословното състояние на пчелните семейства и много други стресови фактори. Колкото повече знаем за тях, толкова по-добре ще можем да контролираме жизнената дейност на пчелите.

Източник: Пчеларски Вестник              Е. НАЗАРОВ