Пчеларите, които са добре запознати с биологията на пчелното семейство знаят, че съществуват не само породни различия, а и такива в една и съща порода.
Има семейства с преобладаващи положителни за пчеларя качества като: висока продуктивност, добра плодовитост, кроткост и други, и такива, които ние определяме като нежелателни за нас: жилещи, крадливи, неустойчиви на болести и т.н..
Обикновено сме убедени, че стопанските признаци на пчелното семейство зависят само от наследствеността на майката и търтеите, които създават потомството им. Смята се, че която и да е пчелна порода, пренесена от своята родина при други природни условия, запазва своите наследствени качества непроменени за неопределено дълго време. На това схващане за неизменността на качествата придавани от старата майка на новите майки и търтеите е построена и племенната работа в пчеларството. Тя все още се осъществява по два основни начина:
1/ отбор за производство на майки и търтеи от най-добрите семейства,
2/ съешаване на майки и търтеи от различни произходи за съчетаване в потомството на положителните наследствени качества.
При този начин не се има предвид влиянието на пчелите-кърмачки върху качествата на потомството.
В своето индивидуално развитие работничките пчели не повтарят развитието на майката и търтея, а повтарят пътя на развитието на пчелите-работнички, които не са техни родители. Няма съмнение, че майката и търтеите придават определени наследствени свойства на работните пчели, но защо последните повтарят развитието на работничките, а не на родителската двойка – майката и търтеите?
В процеса на своето развитие всеки организъм строи тялото си посредством приемане определени вещества и условия от околната среда. Тези вещества и условия, възприемайки се от организма, определят всички негови свойства. Особеното в индивидуалното развитие на майките се състои именно в това, че в личинков стадий те се хранят изключително с млечице от пчелите-кърмачки. С млечице майките се хранят и по време на яйцеснасянето. Без съмнение това дава отражение върху тяхното развитие и върху наследствените качества. Колкото качеството и количеството на пчелното млечице е в повече, толкова повече яйца се образуват и снасят от майката.
Това дава основание на И.А.Халифман да разглежда яйцето като млечице, което преминало през майката и съответно от нея преработено. То представлява специфична храна, която се изработва в млечните глътъчни жлези на пчелата-кърмачка. При храненето на майката в личинково и възрастно състояние с млечице, се влияе върху наследствените свойства на половите клетки. По такъв начин пчелите-работнички, хранейки майката, предават на потомството своите наследствени качества.
Ларвите на търтеите в продължение на три дни се хранят от работните пчели кърмачки с млечице, което оказва влияние върху половите клетки, а от там и в наследствеността на потомството.
Големите познавачи на биологията на пчелното семейство като Е.Бертран, руският пчелар П.П.Снеженевски и други са имали правдиви схващания, че едно пчелно семейство може да предаде на потомството своите качества не само посредством майката и търтеите, но и чрез пчелите кърмачки. Тогава още недоказани чрез опити те имат своята заслуга, доказана от следващи ги учени. Още в 19 век руският пчелар А.С.Михайлов поставя в пчелно семейство с късохоботни пчели пита с яйца от майки с дълго хоботче и в резултат са получени пчели с къси хоботчета. Обратното: когато в семейство с дългохоботни пчели е поставена пита с яйца от късохоботни майки, получени са пчели с по-дълги хоботчета.
В по-ново време А.Ф.Губин и И.А.Халифман опитно доказват породообразуващата роля на пчелите-кърмачки. Те залагат опит с Тъмната горска северна пчела, която запечатва пълните медови килийки с бяло изпъкнало капаче, лежащо над меда, отделено с малко въздушно мехурче – „сухо запечатване” и Сивата южна пчела, която запечатва килийките си с капаче направо върху самия мед – „мокро запечатване”. От Южната порода са вземали пита с мед добре запечатан по „мокрия” начин. Част от килийките били внимателно разпечатани и питата поставена в семейство с пчели, произхождащи от яйца на Сива южна пчела, но отгледани в семейство с Тъмно горска северна пчела. Пчелите, макар че произхождат от Сивата порода, запечатали разпечатаните килийки с изпъкнали бели капачета, които ярко се очертавали между „мокро” запечатаните килийки.
Количеството и качеството на млечицето, отделено от пчелите-кърмачки зависи от наличния мед и прашец в кошера, от донасяния отвън от работничките нектар и прашец, от подхранването от пчеларя. Качеството на млечицето от ранно-пролетните кърмачки е различно от това на летните. Изменението се отразява на племенните качества на майките и търтеите, отгледани през различно време на пролетно–летния сезон. Може да се счита, че млечицето на всяка пчела-кърмачка, макар и не много, се отличава от млечицето на другите кърмачки. В храненето на майката с млечице участват много кърмачки. Колкото по-разнообразно по състав е млечицето на кърмачките, толкова по-разнообразни ще бъдат наследствените свойства на половите клетки, толкова по-жизнено способни ще бъдат развилите се от тези клетки майки, търтеи и работнички-пчели /Т.В.Виноградова/.
ИЗВОДЪТ е следният: При преместването на пило от едно семейство в друго, при подсилване, присъединяване на семейства и други подобни манипулации в племенното дело се обезличават индивидуалните качества на семействата. Това не позволява да бъдат запазени онези семейства, които имат най-добри качества и да бъдат размножени. В същото време е невъзможно да се бракуват слабо продуктивните семейства, или семейства, носители на нежелателни качества и пороци. В племенното дело при пчелите е необходимо да се създават най-добри условия за добро и пълно проявяване на индивидуалните особености на семействата, които да бъдат усъвършенствани, закрепени и размножени.
Новата пчеларска техника в племенното дело трябва да бъде основана на породообразуващото влияние на храната и напълно да се отличава от порочното схващане за независимостта от породните качества на майката и търтеите от влиянието на пчелите–кърмачки.
/По материал от проф.Стойне Григоров/
Автор: Матей Матеев Източник: Пчеларски Вестник
