НАЧАЛО АПИТЕРАПИЯ ПЧЕЛНИЯ ПРАШЕЦ – ХРАНА, ДОСТОЙНА ЗА БОГОВЕТЕ

ПЧЕЛНИЯ ПРАШЕЦ – ХРАНА, ДОСТОЙНА ЗА БОГОВЕТЕ

698
Снимка: pixabay.com
  • 358
  •  
  •  
  •  
  •  

Събираният от пчелите цветен прашец се нарича пчелен прашец. Цветният прашец представлява зърна с овална формата и размер от 10 до 150 микрона.
При събирането на цветен прашец от цветовете на растенията пчелите го смесват със секрет на слюнчените жлези и нектар, овалват го в мед и правят гранули (топчета) с размер 1-2 мм. и маса 5-6 мг. (фиг. 2 и 3). Средно за една година едно добре развито пчелно семейство консумира около 30 кг. прашец. Около 20% от прашеца (~6 кг/год.) може да се отнеме без вредни последствия за семейството. Това става с помощта на специални устройства наречени „прашецоуловители“.
Установено е, че свежият прашец съдържа: 20-40% белтъчни вещества; 30-60% захари под формата на нектарни въглехидрати; витамините С, В1, В2, В5, В6, В8, Е; провитамин А, фолиева киселина, биотин, токоферол; ферменти; антибиотични вещества; минерални вещества; биологично активни вещества; липиди, ароматни и пигментни вещества и т.н.

Човекът е проявявал интерес към пчелния прашец още от древността и го е определял като храна достойна за Боговете. Употребата на пчелен прашец се е препоръчвала от древните египтяни и китайци. За него се споменава в Библията, Корана, Талмуда и други свещени книги. Понастоящем пчелният пращец е продукт с висока потребителска и пазарна стойност. Неговите уникални качества го правят незаменим в различни области от хранителната промишленост, медицината, козметиката и др.
Прашецът се използува като хранителна добавка при подхранването на пчелите. Поради богатия си състав и изразеният биологичен ефект той намира приложение и като хранителна добавка, целяща повишаване на съпротивителните сили на човешкия организъм. Известно е, че той има и лечебно въздействие.

етки, намалява кървенето, действува укрепващо на сърцето, нормализира високото кръвно налягане, чрез въздействие върху кръвния поток. Прашецът е богат на лецитин, който нормализира мастната обмяна и по този начин подпомага нормализирането на теглото. Прашецът е много богат и на селен. Както е известно селенът действува профилактично при някои ракови заболявания, подпомага организъма при освобождаването му от тежки метали.Не е случайно, че прашецът е важна субстанция в редица продукти на козметиката тъй като състава му е изключително богат на въглехидрати, белтъци, ензими, аминокиселини и др.
В последните години пчелният прашец много успешно се прилага в системите за наблюдение и контрол на околната среда. При събирането на цветния прашец пчелите „събират“ заедно с него и метали, тежки метали, радиоактивни частици и други замърсители. Чрез анализи на състава на пчелния прашец и установяване на наличието на такива замърсители може да се установят размерите и степента на замърсеност на съответните площи.

Горните примери, освен че съдържат полезна информация показват високата пазарна стойност на продукта „пчелен прашец“. За да стигне до своя краен потребител прашецът трябва да премине през няколко етапа: получаване (производство) – обработка – съхранение – пазарна реализация. Много е важно да се разбира, че единствено качественият продукт може да има добра пазарна реализация у нас или в чужбина. Тази азбучна истина е в най-голяма степен валидна за пчелният прашец. Наред със своите изключителни качества той има и един съществен недостатък: при преминаването през отделните етапи неговото качество може единствено да се влошава. В зависимост от вида на прилаганите технологии на получаване, обработка и съхранение прашецът може относително да запази своите качества няколко месеца, но може и да ги загуби след няколко дни.

Установяването на качеството на пазарния продукт „пчелен прашец“ във всеки един момент от получаването до реализацията може да стане единствено посредством прилагане на узаконена система за контрол на качеството. Такива системи от години се прилагат в редица европейски и неевропейски страни, каквито са Швейцария, Аржентина и др. Например аржентинският стандарт за качеството на пчелния прашец съдържа следните параметри: Микробиологична характеристика за доказване липса на патологични микроорганизми; влагосъдържание – не повече от 8% (на суха маса) измерено във вакуумна сушилна при налягане на въздуха 45мм ж.ст. и 65оС; киселинно число РН от 4 до 6; съдържание на протеини от 15 до 28% в суха маса; хидрокарбонати от 45 до55% на суха маса; максимално пепелно съдържание 4% на суха маса, определено при 600оС. За съжаление у нас такъв стандарт няма т. е. немислимо е да говорим за сериозна пазарна реализация на българския пчелен прашец и контрол на вносния прашец.

Най-осезателно влияние върху качествата на пчелния прашец оказва процеса на неговата обработка, която обикновено се свежда до следната последователност от операции:
– почистване на прашинковите гранули от механични примеси,
– замразяване за унищожаване на бактериите,
– дехидратация (отделяне на влагата),
– пакетиране.
От изброените по-горе операции ще се спрем на дехидратацията, тъй като това е най-отговорният етап от обработката на пчелния прашец.
Основната причина за бързата загуба на качество (разваляне, плесенясване) при събрания пчелен прашец е влагата, която се съдържа в него. Влагосъдържанието на свежият прашец е 25-30%. Количеството на влагата в прашеца зависи от вида на растенията, атмосферните условия и др. Когато пчелите внесат прашеца в кошера, при разполагането му във восъчните килийки те успяват да го „консервират“ като отнемат около 80% от влагата му. Така в крайна сметка влагосъдържанието на „консервираният“прашец в кошера се намалява до около 6%.
Извън кошера намаляването на влагата (дехидратацията) , целящо запазване на качествата на прашеца, може да стане единствено чрез сушене. Когато говорим за сушене трябва да имаме предвид, че това е отговорен и същевременно сложен топло-масообменен процес т.е. намаляването на влагата се извършва с помощта на топлинна енергия. Сушилния процес се реализира в професионално разработени апарати (сушилни) осигуряващи гарантирани качества на крайния продукт. Много важно е да се разбере, че истинският сушилен процес няма нищо общо с домашното сушене на пчелен прашец. Ето защо препоръки от типа „при сушенето прашеца не бива да се разстила върху вестникарска хартия, защото ще посивее…“, „сушенето може да стане и със сешоар…“ и т.н. се отнасят само за изсушаване на прашец за домашна консумация. Единствено професионално реализирания сушилен процес гарантира постоянно и високо качество на крайния продукт предназначен за нашия и чуждия пазар.

Източник: Пчеларски Вестник            Проф. дтн Стоян НЕВЕНКИН, ТУ – София


  • 358
  •  
  •  
  •  
  •