Според Н. М. Артемов взаимодействието между пчелите и млекопитаещите през хилядолетията е имало важни последствия. От една страна, пчелната отрова се е усъвършенствала като фактор, действащ върху най-важните и уязвими системи на организма – нервна и кръвоносна, а от друга, организмът на млекопитаещите се е приспособил за преодоляване на отровата чрез мобилизиране на защитните си сили. По такъв начин в течение на еволюционния процес пчелната отрова става специфичен дразнител, способен да мобилизира дори в минимални количества защитните сили на организма, отключвайки твърде сложна ответна реакция.
Организмът реагира чрез преустройство и мобилизиране на своите хормонни, имунни и нервни фактори с цел да запази жизнените си функции и регулаторните си механизми. Защитата на организма на ужиления започва от момента на внасянето на отровата. В мястото на ужилването се наблюдава асептичен възпалителен процес със значителен оток, зачервяване и подуване.
В миналото са свързвали лечебния ефект на отровата единствено само с тези промени. Създава се бариерен вал от клетки, който пречи на проникването на отровата. Хиалуронидазата на отровата обаче подобрява дифузионните процеси и съответно проникването на отровата в дълбочина. На второ място, организмът реагира с включването на защитни механизми на хуморално ниво. В кръвта се появява ферментът антиинвазин, който пречи на проникването на отровата в тялото. Включва се механизмът на сложна хуморална реакция – ярко доказателство за еволюционното приспособяване между пчелите и млекопитаещите. Най-после, ако бариерата на клетъчно и хуморално равнище бъде преодоляна, организмът реагира с обща неспецифична защитна реакция, осъществена през хипофизо-надбъбречната система, т.нар. стресова реакция или синдром на приспособяването. Ответната реакция на човешкия организъм срещу отровата, изработена по естествен път през хилядите години на взаимодействие между пчелите и човека, се оказва действена и спрямо редица болестни състояния. Нещо повече – тя оказва лечебен ефект, без да предизвиква някои от страничните явления на синтетичните препарати.
Трябва обаче да се подчертае, че понякога, макар и рядко, е в състояние да повиши чувствителността на организма в различна степен и форма: от локален сърбеж и оток до астматичен пристъп и дори до анафилактичен шок.
Методи на приложение и препарати от пчелна отрова…
Лечението с пчелна отрова започва винаги след предварително изпитване чувствителността на болния към отровата и изключване на противопоказанията за лечение с нея. Болни с повишена чувствителност или с имунитет не подлежат на лечение. Внасянето на комплексната пчелна отрова или само на активните є съставки се извършва в лечебната практика по следните методи:
Пчелоужилване. Най-старият метод, при който живата пчела сама, непосредствено внася всички съставки на отровата в тялото на болния. Този метод се прилага и досега широко в народната медицина и дори в някои лечебни заведения в ОНД, Япония, България и др. Дозира се по броя на ужилванията, които варират от няколко на ден до 25-30 дневно при обща доза 180-200 ужилвания за един курс на лечение.
Инжектиране на стандартизирани препарати, съдържащи пчелна отрова. Инжектирането на препарата става вътрекожно или в дълбочина в областта на болестното огнище, както и в областта на съответния сегмент на гръбначния стълб. Лечението се провежда ежедневно или през ден. Дозировката е според схемата за препарата, но винаги в постепенно повишаващи се количества, като се следи внимателно за ответната реакция от страна на болния. Продължителността на курса на лечението е в зависимост от естеството на заболяването, неговия стадий и пр. При т.нар. дълъг курс се изпълняват 20-30 сеанса в продължение на 6-8 седмици при обща доза 300-500 пчелни единици (Една пчелна единица (ПЕ) е количеството отрова, получено от една пчела, и се равнява на 1.10-5 mg. суха пчелна отрова). Този курс се прилага при ревматоиден артрит, бронхиална астма и др. При късия курс на лечение се изпълняват 12 сеанса в продължение на 2-3 седмици при обща доза 150-200 пчелни единици. Прилага се при неврити, тромбофлебити и др.
Eлектрофореза с пчелна отрова. Лечението е въведено през 1934 г. Неговото предимство пред ужилванията и инжектиранията на препарати от пчелна отрова се състои в това, че е безболезнено и осигурява значително подкожно депо, откъдето постепенно отровата навлиза в тъканите. Тъй като водните разтвори на пчелната отрова са нетрайни, разтварянето и става непосредствено преди провеждане на процедурата. Времетраенето на процедурите е от 15 до 30 минути при сила на тока 20-30 mА. Курс на лечение – 12-15 сеанса.
Фонофореза с пчелна отрова. Метод, при който отровата се внася в организма с помощта на ултразвукова енергия.Въведен е и е обоснован експериментално и клинично от П. Починкова през 1966-1972 г. Лечебният ефект се постига в резултат на комбинираното действие на ултразвуковата енергия и пчелната отрова. За контактна среда служи унгвент, съдържащ 150-300 mg пчелна отрова. Процедурата се извършва по лабилна методика – с придвижване на озвучителя върху огнището на поражението и в областта на съответния сегмент от гръбначния стълб. Тя е с времетраене 5-12 min при интензитет на ултразвука 0,3-1 W/cm2. Курсът на лечение е 12-15 процедури.
Акупунктура с пчелна отрова. Въвеждането на отровата става в известните от древността биологично активни точки и зони (БАТ и БАЗ) на кожата. При това се постига съчетано действие на точковата терапия и на апитерапията, което води до по-добри терапевтични резултати. Осъществява се чрез пчелоужилване или инжектиране на препарати от пчелна отрова.
Микроелектрофореза и микрофореза. Внасяне на пчелна отрова в биологично активните точки на кожата. Осъществява се с помощта на галваничен ток или ултразвукова енергия.
Частични бани с пчелна отрова. Методът се използва главно за лечение на горните и долните крайници. Той съчетава механизма на действие на пчелната отрова с топлинния ефект на водната среда. Прилага се при домашна обстановка и има изразен болкоуспокояващ и подобряващ кръвообращението ефект. Прилага се при нервно-циркулационни, вегетативно-дистонични, атеросклеротични и посттравматични смущения в оросяването на крайниците, както и при техните ставни и мускулни заболявания.
Външно приложение чрез механично втриване на мехлеми и линименти, съдържащи пчелна отрова. Използват се широко в лечебната практика на почти всички страни в Европа, Азия, Австралия и др. и са най-удобната форма за масова употреба при домашни условия. Прилагат се при болки от невралгичен характер, простудни и травматични мускулни и сухожилни процеси, деформиращи артрози (шипове) на различни стави и пр.
При упорити случаи и рецидиви препаратът може да се втрива неколкократно в денонощието, като лечението продължава не по-малко от десетина дни. У нас се произвеждат следните препарати за външно приложение: меливенон-линимент с камфор, меливенон-линимент с метилов салицилат и меливенон унгвент. Лечението с линиментите и унгвентите трябва да бъде започнато след отрицателна проба за поносимост.
Линиментите се използват за намазване на по-големи площи от тялото, а унгвентите – за стави и по-ограничени участъци. За засилване на ревулзивния ефект (повишения приток на кръв) е подходящо втриването на препарата в кожата да става със специално приложената за целта втривалка, като след това върху намазания участък се поставя парче памучен плат, което не се пере и не се сменя до края на лечението.
Методът за втриване не се използва при тромбофлебити. Линиментите и унгвентите с пчелна отрова притежават силно ревулзивно действие с противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект. Използват се за лечение на ревматични и ревматоидни артрити, мускулни и ставни болки, деформиращи артрози и спондилоартрози (шипове), бурсити, тендовагинити, калцифициращ периартрит, радикулити, неврити, невралгии, лумбаго, ишиас, дископатии, навяхване, спортни травми и др. При ендартерити, тромбофлебити, атеросклероза на крайниците, негнойни възпалителни инфилтрати, акроцианоза, болестта на Рейно и други смущения в периферното кръвообращение, измръзванията и др. се прилага само леко намазване без втриване. Лечението започва, като върху малък участък от кожата на предмишницата с повърхност 2-3 sm2 се втриват 2-3 капки линимент или 2-3-сантиметрово стълбче унгвент, изтискано от тубата. При липса на силно зачеряване, сърбеж и подуване на мястото до 24 часа след прилагането на отровата лечението продължава с малки количества, които се втриват на болното място ежедневно сутрин и вечер. Според характера на заболяването и поносимостта на кожата количеството на пчелната отрова постепенно се увеличава до достигане на оптималната лечебна доза, която обикновено не превишава 1/3 от флакона или около 1/3 от тубата.
Продължителността на курса на лечение в зависимост от страданието трае от 2 до 8 седмици.
Зачервяването на кожата, което може да се получи след втриването на препарата, продължава няколко часа. При добра поносимост няма ограничения за продължаване и повтаряне курса на лечение. Не е противопоказно прилагането на линиментите и унгвента от пчелна отрова паралелно с други лечебни препарати, както и използването на балнеолечебни процедури, когато по преценка на лекаря това е необходимо. Самите препарати се отпускат без лекарско предписание. Те може да се прилагат и при деца над 5 години в намалена дозировка според възрастта и съобразно с индивидуалната поносимост.
Източник: Пчеларски Вестник
