НАЧАЛО НАУКА ПЧЕЛИ: ОПРАШВАНЕ И ПРОБЛЕМИ

ПЧЕЛИ: ОПРАШВАНЕ И ПРОБЛЕМИ

276
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Общоизвестно е, че при кръстасаноопрашващите се растения е необходимо да се пренесе цветен прашец (полен) от цветовете на едно растение до цветовете на друго растение. Този пренос се осигурява главно по два пътя – с вятъра и насекомите. В процеса участват различни видове и голямо количество насекоми. Сред тях най-известни са медоносните пчели, различните видове диви пчели, бомбусите (т.нар. земни пчели) и др.

На много места по земята, числото на дивите опрашители постепенно намалява поради унищожаване на местата им за гнездене и широката употреба на пестициди. Затова единствената възможност, с която разполагаме, е увеличаване на количеството на медоносните пчели. Независимо от това медоносните пчели не винаги са идеалния опрашител. Причината е в това, че опрашването не е еднакво при всички кръстосаноопрашващи се растения.

При някои видове, като например червената детелина, опрашването чрез насекоми е абсолютно необходимо. Такова е положението и при разновидностите на отделните видове овощни дървета, в смисъл че всяка разновидност представлява група растения, при които трудно се пренася прашец само между тях. При други видове, каквато е люцерната, е възможно и самоопрашване, но то е много по-малко ефективно от кръстосаното опрашване, при което и качеството на семената е по-добро.

Както вече беше отбелязано, медоносната пчела не винаги се явява най-добрия опрашител, както е при люцерната. Има изследвания, които показват, че когато тя се опрашва само от пчели, добивът на семе е около 19 кг от декар, а когато в този процес участват и свободно живеещи (диви) насекоми, се получават повече от 23 кг семе. Това е защото не всички посещавани от пчелите цветове на люцерната се опрашват.

При овощните дървета ефектът от опрашването не зависи само от броя на цветовете, посетени от пчелите. Установено е, че когато отделните дървета са на по-голямо разстояние едно от друго – над 4 м., пчелите работят само на едно и също дърво през цялото време на цъфтеж, а когато насаждението е по-гъсто и клоните на едното дърво се допират до клоните на другото, ситуацията е друга и опрашването по-равномерно.

Ефектът от опрашването зависи и от миризмата, която отделят цветовете на различните сортове и видове. Когато в началото на цъфтеж, пчелите са свикнали вече с определена миризма на цветовете, те трудно се прехвърлят върху цъфтящо дърво с друга миризма.

Между посещенията на цветовете от пчели и количеството на захарите в нектара, както и количеството на самия нектар има също положителна корелация. Не е еднакво и времето на посещение на цветовете в зависимост от овощния вид и сорт, дори и когато количеството на нектара и неговата захарност са еднакви.
Независимо че и в бъдеще делът на медоносната пчела в опрашването непрекъснато ще се увеличава, не трябва да се забравя, че те имат и свои недостатъци по отношение на опрашителните си възможности.

Затова освен на тях ще се разчита и на другите диви насекоми. На тези насекоми трябва също да се създават възможности за естествено развитие и опазване на популациите им.

Източник: Пчеларски Вестник


  •  
  •  
  •  
  •  
  •