дом ЗА ПЧЕЛИТЕ ПЧЕЛИТЕ СЕ СЪБИРАТ НА КЪЛБО

ПЧЕЛИТЕ СЕ СЪБИРАТ НА КЪЛБО

1198
Снимка: pixabay.com

Ето, че лятото свършва. Става забележимо по-хладно. Повяхнали са тревите, позлатили са се листата на брезите и липата, замирисало е на есен. Сутрин и към края на деня при входовете е пусто. Само в топли хубави дни пчелинът се оживява, и то не за дълго. Рядко се виждат пчели по есенните цветя. Майките вече са спрели да снасят яйца, но в гнездата има още запечатано пило, дозряват последните поколения пчели. Тук, край пилото, има повече пчели. Те се събират в най-топлата част на гнездото, за да се затоплят. От крайните пити тук ги гонят нощните застудявания. По това време се пристъпва към окончателното подготвяне на семействата за зимуване.

Дивите медоносни пчели разпределят храната в гнездото си така, че тя да бъде винаги достъпна, особено през зимата.

Пчелите от краинската и италианската порода, както е известно, разпределят винаги над пилото готовия или не докрай узрелия мед. По време на бурната паша, пестейки времето и стараейки се да разпределят донесения нектар на по-голяма площ, за да изпарят по-бързо водата от него, те го складират отначало долу във всяка свободна килийка, дори освобождаваща се от пилото. Но след това, като го сгъстяват и ферментират, те често още същата нощ го пренасят горе. Сивите планински кавказки пчели, обратно, при силна или дори средна паша разпределят меда в средните части на гнездото и не бързат да го отнесат най-горе, като с това свеждат до нула работата на майката. Едва към края на пашата те освобождават от меда средата на гнездото, като дават възможност на майката да работи. Непосредствено преди настъпването на есента пчелите от всички породи нерядко пренасят меда от крайните пити по-навътре в гнездото, ако тук той не е достатъчен.

В намиращите се срещу входа пити пчелите никога не складират мед. В тази част на гнездото се създават най-благоприятни условия за развитие на пилото, а след като питите се освободят от него, семейството формира тук зимното кълбо. По този начин местоположението на входа играе важна роля за създаване на условия, благоприятни за живота на пчелите през зимата. Понякога не се дооценява и местоположението на входа и той се изменя по време, когато пчелите вече не могат да се приспособят към него и да преразпределят меда.

Семействата формират кълбото си така, че до него да има постоянен приток на пресен, богат с кислород въздух и да му бъде по-удобно да използва входа. Обикновено това е долния вход, тъй като горните след главната паша се затварят. Ако пчеларят за зимата затвори плътно долния и отвори горния, семейството ще изпадне в такива условия, за каквито не се е готвило. Зимуването ще се усложни.

Понякога мястото за формиране на кълбото при долния вход може да се окаже недостатъчно просторно, особено в тясно гнездо, и за силно семейство. По-голямата част от кълбото ще трябва да се разположи по питите с мед, което не е желателно. Ако в същия корпус своевременно бъде отворен и горният вход, семейството ще формира място, от което ще използва и този вход. В случая то ще бъде не само по-просторно, но и ще се приближи до основните зимни запаси, което ще позволи на кълбото не само сигурно да се залови за тях, но и да ги заеме частично още от есента. Създават се най-благоприятни условия за зимуване.

В окончателно подготвеното за зимуване гнездо на дивите пчели основните хранителни запаси са складирани горе, а значително количество от тях е отстрани. Намиращите се в средата и близо до входа пити са празни. Главно върху тях се събират пчелите на кълбо, като обхващат и част от медовите пити.

Докато е още топло, пчелите са разпръснати по цялото гнездо. Но щом температурата на външния въздух спадне до 12—13°С, те започват да се струпват в по-плътна маса и наскоро образуват зимно кълбо. Количеството на пчелите в междините под кълбото се увеличава. Те се уплътняват не само тук, но запълват и свободните килийки. Кълбото след това става компактно. Междините сега са отделени не от пластове пити, запълнени с храна и пило, както е било съвсем доскоро, а само от средостения на празни пити — дъната на килийките. При такова разположение на пчелите кълбото практически става единно, монолитно, с ядро в средата, в което се поддържа най-висока температура и където предимно се намира майката.

Сферичната форма на разположение е най-съвършена, тя е удобна и поради това, че медът е винаги достъпен за пчелите от всяка междина и се намира наблизо. Пътят на пчелите от средата на междината до меда е най-къс и е равен не на диаметъра на кълбото, а само на неговия радиус.

Зимното кълбо на дивите пчели е образец за рационалното устройство на гнездото в кошера. Съобразявайки се с биологичната особеност на дивите пчели да разпределят меда в гнездото сферично и да се събират на кълбо върху празните пити, пчеларите започнали по същия начин да формират гнездата в рамковите кошери. По краищата на гнездото на отглежданите в един корпус на 12-рамков кошер или в лежак, пчелни семейства се поставят най-пълномедени (3,5—4 кг) пити, редом с тях — с мед и прашец (малко по-леки), после — пити, имащи по не по-малко от 2,5 кг мед, а средата на гнездото в зависимост от силата на семейството се комплектува от 3—5 светлокафяви пити, запълнени с мед до една трета. Такъв начин на подреждане на гнездата се нарича двустранен (на свод): от двете страни на центъра на гнездото се намира приблизително по еднакво и напълно достатъчно за зимното хранене на пчелите количество храна.

В практиката все още съществуват и други начини за подреждане на гнездата: равномерно разпределение на запасите из гнездото, „на брада“ и едностранно. Всичките тези начини са въведени, без да се вземат под внимание особеностите на разпределение на хранителните запаси в зимното гнездо (хралупа или кошер) от самите пчели най-често поради недостиг на храна.

Особено противоестествен е начинът за подреждане на гнездото „на брада“: най-тежката пълномедена пита се поставя в средата, срещу входа, от двете й страни — пити с постепенно намаляващо количество храна. В такова гнездо основните запаси се оказват не над пчелното кълбо и от страните му, а непосредствено в него. Противоестествеността на този начин се състои в това, че той лишава пчелите от свободно от мед място и ги принуждава да се разполагат главно върху питите с мед. Медовият клин, забит в сърцевината на кълбото, разединява семейството на две части и лишава от майка едната от тях. Ядрото на кълбото се създава не точно в средата му, в най-топлата част на гнездото, а в една от половините, където е попаднала майката. Пчелите, които съставят периферията на кълбото, страдат от недостиг на мед.

При едностранно подреждане на гнездата хранителните запаси се увеличават към една от страничните стени (обикновено югоизточната). Кълбото често се формира не върху питите с по-голямо количество мед или край тях, а върху маломедените срещу входа, където е работила майката и където е отгледано последното есенно пило.

Предвижващото се отдолу нагоре по междините кълбо не може да се измества встрани, затова пчелите, като изразходват запасите, умират от глад, макар в другата страна на гнездото храната да остава недокосната.

Пчеларите, които прилагат този начин, са принудени да извършат контролен преглед на семействата късно през есента, в хубави дни, когато още може да се разформира гнездото. Ако кълбото се е формирало в маломедената страна на гнездото, те прехвърлят към кълбото част от незаетите от пчелите пити с мед от противоположната страна.

Колкото и да е странно, някои се мъчат да си обяснят понякога лошото зимуване с изобилието от мед в гнездото. За доказателство се привеждат факти за благополучно презимуване с хранителни запаси от 12—14 кг и незадоволително при 25—30 кг храна. Действително може да бъде и така.

В кошерите с ниско-широка рамка с размери 435×300 мм големи хранителни запаси се разпределят на ограничен брой пити. Ако си представим, че всичката храна (25—30 кг) е разпределена равномерно по питите, средно на всяка от тях ще има по 2—2,5 кг мед. В такива пити има много малко празни килийки; в гнездото почти няма празно място, пчелите са принудени да се настаняват върху меда, което противоречи на природата им.

При дивите пчели, живеещи в естествени условия, когато поради големия медосбор в гнездото остава малко място за формиране на кълбо върху празни пити, част от пчелите, които не се побират там, предпочитат да се настанят не горе, върху питите с мед, а долу, под празните, увисвайки като рой на голям грозд. В 12-рамковия кошер и в лежака, които са с много малко подрамъчно пространство, пчелите са лишени от тази възможност.

Междините на кълбото се разделят не от средостения, както е в кълбото, настанило се върху празни пити, а от цели пластове мед. Всяка от тези междини всъщност живее свой самостоятелен живот. Затова тук пчелите са принудени да консумират значително повече храна, отколкото пчелите в кълбото, настанено върху празни пити. Съответно на това те използват повече енергия и по-бързо се износват.

При недостатъчни запаси от мед в гнездото се образува естествено място, в което кълбото се настанява за през зимата. Рано или късно у пчелите ще се изостри инстинктът за икономия на храната и тогава семейството ще започне да гладува. Дори ако прекара зимата, през пролетта то не живее дълго и отглежда малко пило.

И така, семействата, чиито гнезда са формирани, без да се взема предвид разпределението на храната в техните естествени жилища, излизат от зимуването с голям подмор и с физически отслабнали пчели, а нерядко и загиват. Правилно комплектуваното просторно гнездо е гаранция за доброто зимуване на пчелите.