дом АГРО НОВИНИ Птичи грип: През 2023 г. инфекцията ще се измести към немигриращите птици

Птичи грип: През 2023 г. инфекцията ще се измести към немигриращите птици

7
Снимка: pixabay.com

За периода 2015 – 2022 г., пикът на заболяване при домашните птици в България е през 2017 г., с почти 70 докладвани огнища

„В цяла Европа се наблюдава промяна в съотношението на засегнатите диви птици – от водоплаващи до грабливи и други видове птици, което предполага изместване на инфекцията от мигриращите през зимата птици към немигриращите и синантропните диви птици, които пребивават или се размножават в Европа (включително и тези, които се размножават в колонии). Като се вземат предвид променящата се епидемиологична обстановка в ЕС през 2020, 2021 и 2022 г. и сезонният характер на разпространение на инфлуенца А вирусите при дивите птици, съществува потенциален риск през следващите месеци в ЕС да възникнат нови огнища на различни подтипове HPAI А по птиците. За сега рискът се определя като умерен, но със захлаждането на времето и в зависимост от температурите и движението на птиците по миграционните пътища тенденцията е рискът да се засилва към висок, се посочва в становище на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) относно разпространението на Високопатогенна инфлуенца А по птиците в Европа и България през 2022 г. и оценка на риска за епидемиологичния сезон 2022/2023 г.

Според специалистите от ЦОРХВ прелетните водолюбиви птици представляват най-вероятният резервоар за въвеждане на вируса на HPAI във фермите, главно през Североизточната и Източната част на Р. България по миграционните пътища.

Мигриращи птици могат да се наблюдават над цялата територия на България, но известните интензивни миграционни пътища са в източната част на страната. Съгласно последният доклад на Европейският орган за безопасност на храните епидемиологичния сезон 2021/2022 е най-мащабното разпространение на вируса на HPAI до момента, като по-голяма устойчивост на вируса при диви птици (в сравнение с епидемичния сезон 2020/2021 г.) показва, че той може да е станал ендемичен сред популациите на диви птици в Европа което означава, че рискът от разпространение на вируса сред домашните птици, хората и дивата природа в Европа, в това число и България, остава през цялата година, с най-висок приоритет през есенните и зимните месеци. Особено това важи за райони с голяма гъстота на птицевъдните обекти и близост между тях и при които се отглеждат в близост кокошеви и водоплаващи птици.

Патиците мюлари са особено приоритетни гостоприемници за Инфлуенца А, затова е необходимо домашните патици и гъски да се отглеждат отделно от домашните птици, се казва още в доклада на ЦОРХВ. Тази констатация е във връзка и с доклада на ЕОБХ за HPAI от 2021 г., че удължаването на рисковия период от своя страна е предизвикателство за устойчивостта на прилаганите мерки за биосигурност (забрана за отглеждане на открито) във високорисковите зони.

Отдавна е установено, че при традиционно отглежданите патици-мюлари в България обичайно циркулират вируси на Инфлуенца А със слабопатогенни характеристики (LPAI). Те, както и всички Инфлуенца А вируси непрекъснато еволюират и могат спонтанно да мутират, затова патиците за добив на угоен патешки дроб следва да се отглеждат в затворени помещения и да не се допуска по никакъв начин да имат контакт с диви птици, а животновъдните обекти, в които се отглеждат трябва да са разположени колкото се може по-далеч от такива за отглеждане на птици от кокошевия вид, препоръчват експертите.

За периода 2015 – 2022 г., пикът на заболяване при домашните птици в България е през 2017 г., с почти 70 докладвани огнища. Най-малко огнища са били съобщени през 2019 г. – 5. След тази година се наблюдава плавно увеличение на докладваните огнища.

Източник: agrozona.bg