Древните хора са събирали мед и прашец от дивите кошери като естествен хранителен източник още преди 15 000 години. Писано е за него в древните библейски текстове, както и споменавано през годините в китайски и египетски текстове, написани от много натуралисти и ранни пионери на западната медицина.
Усилията на хората да култивират пчелите са запечатани в египетското изкуство от преди 4500 години.
Заедно с пчелен прашец пчелите също така произвеждат прополис, суров мед и може би не толкова известното пчелно млечице. Всички тези пчелни продукти са консумирани интензивно в цялата човешка история.
Пчелният прашец представлява растителен продукт, събиран от пчелите. Източник е на белтъчини (7-40%), въглехидрати (15-60%), мазнини (1-20%), хормони на растежа, ферменти и витамини (B1, B2, C, H, PP, E и каротин). Съдържа и много микроелементи – барий, ванадий, волфрам, злато, кадмий, мед, арсен, калий, платина, сребро, цинк, хром и др. Съставът на пчелния прашец е разнообразен и е в зависимост от растенията, от които е събран. Той се прилага при стомашно-чревни заболявания, при физическа и психическа умора. Прилага се още при забавен растеж, липса на апетит и забавено никнене на зъбите. Употребява се още профилактично и лечебно при атеросклероза, чернодробни заболявания и климактерични смущения при жените.
Прополисът (пчелен клей) е един от най-ценните пчелни продукти. Действието му е антибактериално, има антивирусно действие. Той е един от малкото естествени съставки, които имат антивирусно действие. Противораково и противотуморно действие на прополиса е било установено от румънски лекари. Външното приложение е локално – върху кожата, в областта на тумора, се поставя пластинка с пчелен клей с дебелина до 3 мм. Превръзката се сменя на всеки 3-4 дни. За лечението на злокачествени тумори с прополис съобщава и изследователят Я. Леипус. Болните са получавали три пъти дневно екстракт от прополис.
Пчелното млечице е секрет на гълтачните горночелюстни жлези на младите пчели-работнички, които те внасят в особено удължени килийки, където предстои да бъде отгледана пчелата-майка. В състава му преобладават белтъчините, ферменти, минерални соли, витамини, повече от 20 вида аминокиселини. То регулира функциите на жлезите с вътрешна секреция, повишава обмяната на веществата, регулира артериалното налягане, както високото, така и ниското. Активизира кръвотворенето, като увеличава количеството на хемоглобина и броя на еритроцитите, поради което се прилага при анемии. Използва се при лекуването на гастрит и язвена болест.
Друг продукт това е пчелната отрова (апитоксът) – защитно средство на пчелата чрез ужилване. Тя представлява гъста безцветна течност, която се оказва ефикасно лечебно средство против различни болести. Съдържа желязо, цинк, йод, калий, сребро, никел, сяра, хром и др. Според специалистите ужилванията от пчела са полезни при артрит неврити, радикулити, ревматизъм. Геронтолозите пък твърдят, че пчелната отрова забавя стареенето. Пчелната отрова се използва както от народната медицина, така и от съвременната при заболявания на периферната нервна система и наранявания.
Източник: marica.bg
