Добрата профилактика е важно условие за отглеждане на здрави, силни и високопродуктивни пчелни семейства.
Въз основа на целите, които преследваме при провеждането й различаваме:
Обща профилактика. Тя включва общи практики за създаване на условия за засилване устойчивостта на пчелните семейства и такива против внасянето на патогенните микроорганизми в гнездата им;
Специфична профилактика. Тя обединява съвкупност от профилактични практики срещу проявяването на конкретни заболявания на пчелите и пчелното пило.
Профилактичните практики през есента трябва да бъдат насочени към предпазване на пчелните семейства от цял комплекс от фактори и причини както от заразно, така и от незаразно естество. Всички те действат не поотделно, а последователно, успоредно или в различни съчетания и взаимовръзки.
Причините и утежняващите фактори, които предизвикват зимно-пролетната смъртност са известни:
От заразните – нозематоза, хафниоза, септицемия, амебоза, плесенни заболявания, а косвено и вароатозата, а от
Незаразните – гладуването, безпокоенето на пчелите, повишена влага и влошена вентилация на гнездото, хранителни запаси с лошо качество /манов или прокиснал мед, плесенясал пчелен прашец/, грешки в провеждането на ДЗПП при използването на пчелите, особено в края на лятото и през есента /подмяна на хранителните запаси със захарен сироп и други/.
За да бъдат ефективни профилактичните практики през есенния период и вследствие на тях да се намали зимно-пролетната смъртност е необходимо те да бъдат съобразени с еволюционно и физиологично затвърдилите се инстинкти и приспособления при пчелите /запушване с прополис на всички пукнатини и процепи на стените на гнездото и стесняване на входа му, образуване на кълбо от пчелите, за да се намали до най-малки размери повърхността на нуждаещите се от топлинна защита семейства; точно определен начин на разполагане на хранителните запаси в гнездото, осигуряващ на пчелите постоянен достъп до тях и други/.
За да презимуват пчелните семейства добре и с по-малка смъртност е необходимо:
– в края на есента семействата да имат колкото се може повече млади, неизтощени, с добре развито мастно тяло пчели;
– достатъчни по качество и количество правилно разпределени в гнездото хранителни запаси /мед и пчелен прашец/;
– семействата да населяват добре прогонени и здрави в хигиенно отношение кошери, защитени от вятър, влага, вредители и други;
– на пчелите да се осигурят всички условия за спокойно презимуване и млади жизнени пчелни майки;
– да се направи така, че да се изключи възможността за попадане на предизвикващи болести патогенни и условно патогенни микроорганизми в самите пчели или в хранителните им запаси.
В по-голямата си част профилактичните практики през есента се свеждат преди всичко до спазването на ДЗПП от пчеларя – правилно, без пропуски да подготвят за зазимяване пчелните си семейства. Не трябва да се допуска прекомерно експлоатирането на пчелите, особено в края на активния им период, което довежда до зазимяване на слаби семейства с изтощени, от преработването до късна есен на захарен сироп, пчели.
И по отношение на профилактиката на зимно-пролетната смъртност предизвикана от заразно естество, макар по начало да е задължение на ветеринарния лекар, ролята на пчеларя също не е малка. При работа с пчелите не трябва да се допуска внасяне на възбудителите на заразни болести, които се проявяват през зимно-пролетния период /нозематоза, хафниоза, септицемия и други/. А ако е имало вече такава – да е приложил всички посочени в Наредбата мерки за ликвидирането им преди настъпването на следващия зимно-пролетен период.
При констатирана в пчелина по-рано заразна болест профилактичните практики, отнасящи се до здравите семейства, е необходимо да започнат още от ранна пролет и да продължат през лятото и есента.
През ранна пролет, относно при болните семейства се прилагат практики за предпазване, ограничаване и ликвидиране на установената болест по начините, описани в Наредба 30 на МЗХ, обнародвана в ДВ № 78/2002 година.
Изрично е подчертано например при заразната болест нозематоза /член 18/, че в районите, където е установена нозематозата, се провежда профилактика с пролетните и есенните подбудителни подхранвания в пчелините. Това става с лечебен /захарен/ сироп, в който се разтваря Нозестат.
Особено много важна профилактична практика в районите, където пчелите в края на лятото и есента събират манов мед е той да бъде своевременно извлечен от питите или да се изместят същите в края на гнездото – за консумиране, след приключване на зимния период. По този начин ще предпазим пчелните семейства от манова токсикоза, което е важна профилактична практика против появата и тежкото протичане на чревните заразни болести с условен характер – нозематоза, хафниоза, септицемия и други.
Профилактиката на кражбите между пчелите през есенния период има голямо значение, защото кражбите спомагат не само за отслабване, а и за ликвидиране на отделни пчелни семейства. Чрез тях се разпространяват заразните и паразитните болести по пчелите и пчелното пило от едно семейство на друго и от пчелин на пчелин.
Към профилактичните практики през есенния период се отнасят и профилактичните прегледи на пчелните семейства, извършвани от ветеринарните лекари и пчеларите-проверители. Не навременното им и некачественото им провеждане или въобще не провеждането им /за което има сигнали от някои населени места в страната ни/ допринасят много, не само за разпространението на заразните болести, но и помагат за своевременното отстраняване на някои грешки допуснати от пчеларите при подготовката на семействата за предстоящия тежък зимен период.
От всичко гореизложено до тук се вижда огромното значение на профилактичните практики през есенния период за пчеларя, не само от икономическа гледна точка, а защото при неспазването и не провеждането на тези практики, той ще допринесе за увеличаването на зимно-пролетната смъртност и разпространението на чревните, заразни болести, характерни за този период.
Без есенната профилактика е невъзможно да имаме в пчелините си през ранна пролет здрави, силни и високо продуктивни пчелни семейства!
Източник: Пчеларски Вестник д-р Наско Кирилов, двм
