НАЧАЛО АПИТЕРАПИЯ ПРОПОЛИСЪТ

ПРОПОЛИСЪТ

1334
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Прополисът или още т.нар. пчелен клей е един от най-ценните пчелни продукти. През последните години поради специфичните си свойства той събуди интереса на много химици, лекари и изследователи. През 1974 г. в Братислава се състоя първият, а през 1976 г. вторият международен симпозиум по прополис. И двата симпозиума го утвърдиха като уникален продукт, притежаващ широк обхват на биологично действие без каквато и да било токсичност за човека. В резултат на това той започна да се прилага все по-широко в медицината с лечебна и профилактична цел. От най-далечни времена хората са забелязали, че пчелите убиват попадналите в кошера животни (мишки, жаби и др.) и след това ги облепят със специално клейково вещество, в резултат на което трупът остава неразложен, мумифициран в течение на години. По такъв начин пчелното семейство се избавя от неприятната миризма и бактериалната флора, съпровождащи разлагането на трупа на пришълеца. Оттук произхожда и името на клея („про полис“ – за защита на града).

Съществуват две теории за произхода на прополиса. Според теорията на Kustenmacher (1912 г.) прополисът е продукт от жизнедеятелността на пчелите – смолист остатък от преработката на пчелния прашец, обогатен с различни ферменти и биопродукти от стомашния сок на пчелите. По теорията на Resch (1927 г.) пчелите “събирачки на прополис” го вземат от пъпките, повърхността на плодовете и кората на растенията. Тази т.нар. “мъзга”, “слуз” или “пъпков секрет” служи за защита на растението и бъдещото му потомство от микроскопичните му врагове и за възстановяването му при травми.

Съвременното схващане обединява двете теории: основната част на прополиса идва от растенията, а допълнителната – от самите пчели. Занесли го в кошера в кошничките на крачката си, пчелите “събирачки на прополис” го предават на други пчели, които от своя страна измазват с него килийките, където пчелата майка снася яйцата си. По този начин се осъществява противомикробна профилактика, осигуряваща живота и здравето на бъдещите поколения.

Освен това с него пчелите запушват различните пукнатини в кошера, намаляват размерите на прелката, залепват рамките с цел предотвратяване на вибрациите и пр. Така с помощта на прополиса се осъществяват регулирането на климата и дезинфекцията на кошера. Излишният прополис пчелите складират и използват при нужда. Общото количество прополис в един кошер е 150-300 г. Възможно е това количество да се увеличи до 600-900 г чрез специални решетки (телени, дървени или пластмасови) с диаметър на отворите 3-5 мм. Те се поставят в кошера над рамките или вместо обичайните преградни дъски. Пчелите веднага започват да запушват отворите с прополис, който пчеларят изземва в определени дни.
Тъй като прополисът съдържа летливи етерични масла с изразена противомикробна активност, е необходимо да се оставя и достатъчно количество прополис в кошерите с цел защитаване на пчелното семейство от микроорганизмите.

  Производство и съхранение на прополиса

Количеството на добития прополис зависи от наличието на прополисова суровина в природата и от вида и силата на пчелните семейства. От голямо значение са също географските и климатичните условия. Принудителното събиране на прополис със специални съоръжения трябва да става разумно, т.е. количествата да са съобразени с нуждите на пчелните семейства.

Събирането се извършва след главната паша (в противен случай има опасност да се провали медосборът) или в безберитбени периоди, когато температурата на околната среда е 20-25°С. При нашите условия това се осъществява до 30.IХ или най-късно до 15.Х. Необходимо е след това да има още 10-15 хубави дни, за да могат пчелите да съберат допълнително необходимия им прополис за зимата. Прополисът се съхранява в чисти, сухи, тъмни и проветриви помещения при температура до 25°С. Продължителността на съхранение не оказва съществена роля върху лечебните му свойства.

Като търговски артикул той трябва да отговаря на определени органолептични (вкус, цвят, аромат и пр.) и физико-химични (киселинно, осапунително, естерно и йодно число, восъчно и водно съдържание и пр.) свойства. Най-важно е изследването на антибиотичното му действие спрямо Staphilococcus aureus.

Източник: Пчеларски Вестник


  •  
  •  
  •  
  •  
  •