В началото на пролетта, края на март и началото на април, семействата видимо отслабват. Естественото отпадане на стари пчели е по-голямо, отколкото излюпването на нови. По това време, с цел затопляне и създаване на условия за излюпване на повече млади пчели, се извършва стесняване на гнездата. Когато съотношението между излюпващите се млади и отпадането на старите, изтощени пчели е в полза на младите и семействата започват видимо да увеличават състава си – е признак за постепенно разширяване на гнездата.
Стесняване и разширяване, както и редовно подхранване са най-важните работи на пчеларя пред пролетния сезон. Целта е да се подпомогнат пчелните семейства за отглеждане на повече млади пчели, които да посрещнат пролетните растения.
В ранна пролет разширяването на кошерите от системата ДАДАН-БЛАТ и ЛЕЖАК се прави с пити с мед, като се разпечатват участъци, които пчелите опразват и подготвят, а майката осеменява. Според Радоев, разпечатването на участъци с мед трябва да става от същата страна на питата, но в противоположния край на пилото така, че като се обърне питата на 180 градуса, да съвпаднат участъците с разпечатан мед с пилото на две съседни пити. При това положение пчелите бързо опразват килийките с мед и ги подготвят, а майката ги осеменява и фактически цялата пита се запълва с пило. При нужда от повече празно пространство за осеменяване, се поставят и добре изградени с работнически килийки светли пити. По-късно при цъфтежа на овошките, когато започне интензивно отделяне на восък от пчелите, гнездата се разширяват с восъчни основи. По това време пчелите принасят много прашец и запълват цели пити. Пчеларят преценява състоянието на гнездото и наличието на прашец и може да прибере излишните пити в склада и ги съхранява за есента или следващата ранна пролет. Пити с прашец се съхраняват и прашецът се предпазва от плесенясване, като се наръсват с 100-120 гр пудра захар на пита и се поставят в затворени шкафове, в сухо и хладно помещение.
Показател за разширяване на гнездото е, когато предпоследната пита е запълнена с пило. Първите пити за разширяване се поставят до питие с пило, като може да се използва и строителна рамка, която се поставя също до пилото. С течение на времето разширяването се извършва постепенно и внимателно, с оглед запазване на топлината в гнездото. Когато плодникът се запълни с пити и пилото е достигнало до последните пити, а пчелите са изпълнили междурамията и при отваряне се наблюдават върху рамките – се прави разширяване с магазин и или корпус.
С разширяването чрез пити за градеж и строителни рамки пчеларят решава няколко задачи:
1. Осигурява постепенно достатъчно площи за снасяне на майката и развитие на семействата;
2. Води биологично-технологична борба с кърлежите на вароатозата;
3. Оползотворява пълноценно восъкоотделителната дейност на пчелите;
4. Изгражда нужните му плодникови и магазинни пити;
5. Запазва пчелите в активно състояние до главната паша;
6. Предотвратява възможността за роене, което е крайно неблагоприятно, особено преди главната паша;
От умелата и правилно извършена пролетна работа в семействата, зависи тяхното по-нататъшно развитие и активно участие в медосбора. През пролетта приносът на прашец е обилен, но поради хладните нощи отделянето на нектар е слабо и това налага подхранването на семействата (с мед или захарен сироп 1:1).
Колкото повече мед и прашец консумират младите пчели, толкова повече восък отделят и той трябва да бъде оползотворен. В противен случай пчелите са принудени да го изхвърлят навън, което допълнително ги затруднява, затова много пълноценно трябва да се използва.
Когато времето се затопли трайно и нощните температури вече не са драстично ниски (което е някъде по средата на април) и няма опасност от простудяване на гнездото, рамките с восъчни основи се поставят в средата между питите с открито пило, защото там се намират младите, отделящи восък, пчели.
При разширяване винаги се държи сметка за поставяне на толкова пити или рамки с восъчни основи, че да не се разшири прекомерно гнездото и при хладните нощи да бъде простудено пилото. Простудяването е основната причина за появата на условно патогенните – доброкачествени гнилци и за простудяване и умиране на пило. Пчеларят следи има ли пчели по преградната дъска, това означава, че е настъпило време за разширяване с поредната пита, восъчна основа или строителна рамка, в зависимост от нуждата. В едно семейство се слага обикновено по една, рядко две (при силно опаразитяване) строителни рамки и далаците се изрязват при запечатване на част от търтеевото пило (приблизително през 14-15 дни).
Гнездата при МНОГОКОРПУСНИТЕ КОШЕРИ (ЛР) се разширяват чрез поставянето на цели корпуси над основния, в който са зимували пчелите. В такъв случай при запълването на корпуса с пчели и пило, за да не се задържа развитието на семейството, се поставя втори корпус с изградени пити. За по-бързо заемане от пчелите, в него се поставят и пити с разпечатан мед или празни пити, налети или напръскани със запарен сироп. Пчелите, примамени от храната, бързо се качват, опразват и полират килийките. Майката, увлечена от топлината и пчелите в горния корпус, също се качва и осеменява подготвените площи. За 15-20 дни горният корпус се запълва с пило и нектар. Майката трудно слиза след това в долния корпус, където е по-хладно и близо до входа. При запълване на горния корпус се прави първата размяна. Горният корпус се слага отдолу, а долният, в който пилото се е излюпило и питите освободени, се поставя отгоре. При размяната на корпусите се използва инстинктът у пчелите да пренасят храната по-далеч от входа и по-близо до откритото пило, като образуват венец от мед над него. При пренасянето на меда майката бива стимулирана и осеменява по-бързо. След 15-20 дни от втората размяна семейството вече е силно и му става тясно в двата корпуса. Трети корпус се слага при наближаване на времето за цъфтеж на главната паша. Ако има добро восъкоотделяне и градеж, в корпуса се поставят през една пити и рамки с восъчни основи за градеж. Третият корпус се поставя в средата между старите два, като корпусът с майката се слага пак най-отдолу, след това празният (трети), а най-отгоре – досегашният долен. Оставя се отворен само най-долният вход. При нужда за по-бързо усвояване на третия корпус в него може да се поставят 2-3 пити с прясно пило заедно с пчелите, а отстрани рамките с восъчните основи. Пилото увлича и задържа пчелите в него.
Известно е, че най-продуктивни са пчелните семейства с над 50-60 хил. пчели, а това се постига чрез усилена работа от страна на пчеларя и на майката. Пчеларят трябва своевременно да подсигурява храна и площи за снасяне на майката, а тя от своя страна да снася ежедневно по 1 500 – 2 000 яйца.
Имайки предвид, че през зимата в едно средно семейство остават около 10-15 хил. пчели (1-1,5 кг), а докато се развие и достигне бройката 60 хил. (6 кг пчели), е нужно голямо количество храна (мед и прашец). В този период медът и захарта не се икономисват.
Многото цъфтящи растения през април дават възможност на пчелите да събират и донасят в гнездата много прашец. Обилното отделяне на прашец може да се използва от пчеларите за събирането му с помощта на специални приспособления – прашецоуловители, без опасност да се попречи на развитието на семействата. При изземването на част от прашеца се регулира и силата на семействата, за да не изпаднат в роево състояние, което е най-неблагоприятно преди акациевата паша.
При подготовката на пчелните семейства за главната паша, пчеларят трябва да работи така, че слабите семейства да подсилва с пчели или пило от силните, с цел силните да не се роят, а слабите да се засилят.
Подсилване с пчели става като се взема пита с люпещо се пило от силно семейство и се изтръсква върху кърпа, поставена на прилетната дъска и пред нея на слабо семейство. Семейството, от което ще се взема пита, се преглежда внимателно и майката с питата се заделя в единия край на кошера, за да не бъде изтръскана пред подсилваното семейство, защото ще бъде убита. Старите пчели се връщат в своето семейство, а младите навлизат в новото.
Подсилване с пило се прави 10-15 дни преди главната паша, като се избира от силно семейство пита с люпещо се пило, изтръскват се от нея пчелите и тя се поставя до пилото в слабото семейство.
Когато младите пчели станат много на брой и в гнездото няма достатъчно открито пило, за което да се грижат, а приносът на нектар е още слаб, те бездействат и може да изпаднат в роево състояние, а това е крайно неприятно за всеки пчелар в навечерието на главната паша.
Пчеларят трябва внимателно да следи развитието на семействата и да взема мерки срещу роевото състояние.
Работата на пчеларите през април е много напрегната, отговорна и от нея зависи развитието и състоянието на семействата за главната паша. Април е месецът с най-много работа в пчелина.
Доц. д-р Боян Първулов, „Пчеларски вестник“
