ССD – colaps coloni disorder -разпадане на пчелната колония или на наш език – изчезване на пчелите. В науката винаги един положителен резултат е положителен, т.е. нещо конкретно е установено, докато отрицателният резултат не винаги е 100% отрицателен. Просто не е установено при изследването, но то може да съществува и при по-следващи изследвания да се установи.
Да разгледаме думата „синдром”, която означава съвкупност от симптоми, докато симптом-означава проява (признак) можем да направим извода, че в световната пчеларска практика назовават случващата се загуба на пчели с думата синдром, а не заболяване. За всяко едно заболяване има конкретна причина и тя е известна и трябва да се докаже.
В конкретния случай в различните страни на света бяха обвинени различни фактори, довеждащи до загубата на пчели. В САЩ загубите са над 30% от 2006 г. насам, а за Европа 30 до 50 % за същия период. В САЩ обвиниха-агрохимическите препарати, ГМО, монокултурите и др., в Испания – Nosema cerana, във Франция –imidocloprid с който са третирани слънчогледите и др. На симпозиума, проведен с представители на над 30 държави през март 2009 г. в Загреб, бяха също изнесени различни данни за необичайното изчезване на пчели от различни причини в отделните страни и райони на света. Изводите обаче са, че има необичайно намаляване на пчелната популация в световен мащаб през последните години, без да се конкретизира точния причинител. Обвиняват се различни фактори:
- Непълноценно хранене (монокултури и унищожаване на диворастящата растителност);
- Отравяне с пестициди (нново поколение препарати – неоникотиноидн);
- ГМО-култури (концентрация на ГМ в прашеца – понижена устойчивост към Нозема, Bt токсин от царевицата);
- Подвижно пчеларство (стрес от честото преместване, разпространение на болести);
- Нисък генен потенциал (изчерпване на генетичното биоразнообразие на пчелните майки при отглеждането им в изкуствени условия);
- Пчеларски практики (подхранване и третиране с лекарства);
- Болести по пчелите (Вароатоза и нозематоза);
- Замърсяване (токсични вещества в почвата въздуха и водата);
- Електромагнитни излъчвания (GSM технологии и други);
- Климатични промени(повлияващи цъфтежа на медоносната растителност и нарушен био-ритъм на пчелните семейства).
В контекста на горното, можем ли ние да твърдим, че у нас синдрома не съществува, след като горните факгори ги има и у нас и имаме статистичиски данни за над 45% загинали семейства с неизяснена етиология. Но като се прибавят и останалите – с установена причина се вижда една загуба на пчелни семейства, която не е констатирвана в предишни години.
Какво излиза? С какво се различаваме от страните, където се твърди, че синдромът съществува? Не е ли картината еднаква и при нас, независимо от установените конкретни причини. Те само потвърждават полиетиологичния характер на синдрома.
Мерките, които се препоръчват в различните страни се свеждат до прилагане на комплекс от мероприятия, които биха предотвратили една или друга причина, независимо коя е тя.
Обобщавайки всичко, аз смятам категорично, че синдромът на празния кошер съществува и у нас и мерките трябва да бъдат комплексни:
- Отглеждане на пчелните семейства в условия и начини, най-близки до природните;
- Редовно и качествено обезпаразитяване на семействата от вароатоза, като това бъде постоянна целогодишна грижа;
- Зазимяване на пчелните семейства с достатъчно и качествени хранителни запаси- нектарен пчелен мед и прашец;
- Намаляване и в определени моменти изключване (преди зазимяване) изхранването на захар;
- Сигурно и качествено предпазване на пчелите от отравяне;
- Подсигуряване винаги на чиста вода в пчелините;
- Отглеждане само на силни пчелни семейства;
- Редовна подмяна на некачествените и стари майки с млади и качествени;
- Редовна подмяна на 1/3 от питите в плодниците;
- Провеждане на редовна и надеждна профилактика на заразните заболявания;
- Да се избягва прекомерната намеса в живота на пчелите от пчеларя.
Фактът, че в изостаналите страни с примитивно пчеларство проблемът с изчезването на пчелите не съществува, говори в полза на горното.
Източник: parvulov.com Автор: Доц. д-р Боян Първулов
