Сега никой не оспорва обстоятелството, че от появата є досега, пчелата е продукт на природата. В условията на някогашния естествен пейзаж – вековния лес, тя започва да се развива от момента на появата на първите цъфтящи растения. В продължение на милиони години заедно със структурните преобразувания в природата и в растителния свят от „пещерно“ единично живущо насекомо, пчелата се превръща в произвеждащ мед биологичен колектив със завидна и за човека организация. Не подлежи на съмнение и фактът, че там където пчелите имат на разположение храна, достатъчно богата на необходимите за организма вещества и могат да летят, събират и произвеждат, съгласно естествените им заложби, те са почти винаги здрави.
В резултат на интензивното развитие на селското стопанство, все по-често се срещат пчелини, разположени в достатъчно неблагоприятни места и райони. Много често в такива райони настъпват периоди с отсъствие на цъфтяща растителност. В тези случаи пчеларите, за да не страдат пчелите, заменят липсващата им естествена храна със захар и други храни, заместващи цветния прашец. В други случаи, особено в края на лятото с цел да се получи повече продукция, запасите от нектарен мед се вземат, а на пчелите за попълване на зимните запаси се дава захарен сироп, който те са длъжни да превърнат в храна за препитаване. Тези вмешателства могат да окажат вредно влияние на здравето на пчелните семейства.
На практика се получава така, че в окръжаващата среда на пчелите се намесват неестествени методи, които в края на краищата се оказват неблагоприятни за пчеларството. Не ми се иска да говорим и за още по-фрапиращата намеса на човека, свързана с принуждаване на пчелните семейства да преработват, дори и когато има паша в природата, големи количества обикновена захар, фруктоза и др. подсладители с чисто комерчески цели:
Цветята и пчелите си принадлежат едни на други. Присъствието на пчели и отрови, употребявани за борба срещу вредителите по растенията, нарушава природните закони. Затова е задължително биологичните методи за борба срещу тези вредители да станат основни, за да се избегне нарушаването на природното равновесие, умирането на пчели и проявлението на някои заболявания при тях, като европейски гнилец и др., тъй наречените факторни болести.
В природата не съществува водопроводна вода. В природата, освен от естествени водоеми, пчелите си я набавят и чрез различните сокове, отделяни от растенията, съдържащи и ароматни вещества, които действат стимулиращо и лечебно. Тези вещества се намират, макар и разредени в росата и дъждовната вода. При нормални обстоятелства в природата винаги има достатъчно цветен прашец за обезпечаване потребностите на пчелите от белтък и мазнини. Изобилието от прашец през пролетта и лятото има особено биологично значение за всички членове на пчелното семейство и не може да бъде заменен с никакви изкуствени смеси. Затова в близост до пчелина трябва да има непрекъснато цъфтяща растителност от пролетта до есента. Само от нектара на цветовете и прашеца пчелата получава това, от което се нуждае. Обикновената захар, както белтъка и мазнините на различните заместители на цветния прашец не могат да поддържат здравето на пчелите, ако не са допълнени с жизненоважни вещества, като например ферменти, витамини, минерални вещества, микроелементи, ароматни вещества, съдържащи се в естествения нектар и прашец от растенията. Отсъствието на тези жизненоважни за пчелите вещества води до тяхното отслабване и по време на зимуването лесно могат да бъдат атакувани от заболявания, като нозематоза, амебна дизинтерия и др.
Пчелата е в състояние да поддържа здравето си благодарение на усвояването на тези целебни вещества и естествения път за борба с повечето от болестите по пчелите е биологичния път.
Източник: Пчеларски Вестник
