Количеството на постъпващия в кошерите нектар по време на главната паша зависи от много фактори. Най-важните от тях са видът и площта на медоносните растения, природно-климатичните условия, от почвения тип и агротехниката, от силата на семействата и от работното настроение на пчелите.
За ежедневния принос най-добре се следи чрез контролния кошер, ако има такъв на пчелина. При ливадната паша дневният принос на нектар достига 2-3, а при акациевата – 5-6 кг, дори и повече, при много силните семейства. Слънчогледът отделя голямо количество нектар, когато почвата и въздухът са достатъчно влажни, като приносът може да бъде до 3-4 кг. Липата, например отделя много нектар, но при по-висока влажност на въздуха и ако няма чести дъждове по време на цъфтежа, тъй като дъждовете лесно измиват нектара, понеже нектарниците й са открити.
Пресният нектар има високо водно съдържание и сравнително ниска захарност и поради това много лесно може да вкисне. За да се изпари бързо излишната му вода и да се сгъсти, така че да остане около 20% вода, колкото е в узрелия мед, пчелите напълват с него до 1/5 от обема на килийките. Сгъстяването трае обикновено 5-6 дни от момента на постъпването му в кошера. С постепенното узряване на меда пчелите го пренасят в по-горните килийки, като ги допълват и запечатват.
Установено е, че за складирането на пресния нектар в зависимост от неговото водно съдържание пчелите използват около 3-4 пъти по-голяма площ, отколкото той заема, след като се сгъсти и запечата. Пчелите никога не напълват догоре килийките с пресен нектар, нито го смесват с по-зрелия. Ако няма празни килийки за складиране на пресния нектар, пчелите преустановяват събирането му и бездействат, докато се освободят килийки от принесения през предишните дни, но вече сгъстен нектар. Поради това добивът на мед намалява. Някои пчелари, които не са осигурили достатъчно пити, за да не изпуснат главната паша, преждевременно центрофугират не запечатания и неузрял още мед и връщат питите за складиране на нов нектар. Това обаче е много погрешно, тъй като недозрелият мед е с голямо водно съдържание и лесно вкисва.
За да се използва напълно способността на пчелите да събират нектар и прашец, трябва колкото е по-голямо количеството на ежедневно постъпващия нектар, толкова повече свободни пити да има в кошерите за преработката му и за складиране на узрелия мед. Когато дневният принос е до 2 кг, на Дадан-Блатовия кошер се поставя един магазин, а на многокорпусния кошер – трети корпус или магазин. При принос от 2 до 4 кг, ако пчелите са залели с нектар дадения магазин, под него се поставя втори с изградени пити и восъчни основи, които може да се разпределят на по-голямо разстояние (за да не се качи майката). На многокорпусния кошер се дава четвърти корпус или втори магазин. Когато приносът е над 4 кг, се поставя още един (трети) магазин, респективно пети корпус, който може да се постави под предишните. При двукорпусния Дадан-Блатов кошер под корпуса се поставя магазин или нов корпус.
Важно условие е допълнителните магазини или корпуси да се поставят преди да е започнало запечатването на меда в предишните, за да не се изпуска медосбора. Установено е, че чрез своевременното увеличаване обема на кошерите при силна паша добивът на мед се увеличава до 60%. Този начин на поставяне на магазините и на корпусите улеснява пчеларя при свалянето им за центрофугиране, тъй като най-зрял е медът в най-горните от тях, където пчелите най-рано са започнали да запечатват питите. Ако наближава краят на пашата, не се поставят допълнителни магазини или корпуси, за да не се пръска медът на много пити, което би затруднило центрофугирането.
Преработката на нектара в мед е твърде сложна и се състои от три едновременно протичащи физични и биохимични процеса: сгъстяване чрез изпаряване на излишната вода, инвертиране на захарозата и повишаване на киселинността. От безпроблемното протичане на тези процеси твърде много зависят количеството и качеството на произведения мед.
За по-бързо изпаряване на водата от нектара пчелите вентилират, като застават пред входа, по дъното и по долните части на питите и усилено размахват крилата си. Така те изкарват навън от кошера влажния въздух и вкарват сух. Вентилирането е толкова по-усилено, колкото по-голямо е количеството на нектара и по-високо водното му съдържание. За да се получи 30 кг мед от нектар със захарност 40%, пчелното семейство трябва да преработи 60 кг нектар, от който да изпари 30 кг вода. Ако захарността на нектара е 20%, същото количество мед ще се получи от преработката на 120 кг нектар, от който пчелите ще изпарят 90 кг вода. За тази усилена дейност те изразходват значително количество храна и преждевременно се изтощават.
За да се спести разходът на енергия по сгъстяването на нектара и то да се ускори, а пчелите да се включат в принасянето на нектар, трябва да се усили вентилацията на кошерите. За целта дъната се спускат и се отварят допълнителните входове в зависимост от приноса. Чрез усилване на вентилацията, както и със засенчването се отстранява топлият и влажен въздух в кошерите, пчелите се активизират и се предотвратява изпадането им в роево състояние. Опитите показват, че в резултат на тези мерки добивът на мед се увеличава до 40%.
Инвертирането на захарозата в нектара започва още с неговото събиране от пчелите – в медовата им гушка с прибавената слюнка от глътъчната жлеза, в която се съдържа ензимът инвертаза. Този процес продължава и в кошера при преместването на сгъстения нектар и при допълването на килийките. След окончателното му сгъстяване и напълване на килийките пчелите го запечатват с тънки восъчни капачета, които не пропускат въздух и водни пари. Високата концентрация на захарите в меда и запечатването го предпазват от вкисване. Инвертирането на захарите в меда обикновено се довършва след неговото запечатване, като количеството на инвертната захар (гроздова и овощна) достига при нектарния над 68%, при мановия – над 62%, а на захарозата остава съответно до 4 и 9%. В пресния мед количеството на инвертната захар е по-малко, особено при някои видове, като акациев и лавандулов, тъй като пчелите не успяват да наситят с достатъчно инвертаза обилно постъпващия нектар. Затова инвертния процес при тези медове продължава и след центрофугирането.
Източник: Пчеларски Вестник
