НАЧАЛО СЪВЕТИ ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА „МЪРТВАТА ЗОНА”

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА „МЪРТВАТА ЗОНА”

397
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Уважаеми читатели,

Неусетно лятото отмина и настъпи есента. Това е сезонът, както го определя наш колега на „ПОПРАВИТЕЛНАТА СЕСИЯ”.

Сега е времето, когато знаещите и можещите пчелари полагат нужните грижи за своите семейства, които успешно ще презимуват и през следващата пролет ще бъдат здрави, силни и многобройни.

Останалите пчелари, които все още нямат достатъчно знания и практически опит, трябва да се обърнат за съвет към своите по-опитни колеги и внимателно да четат „Пчеларски вестник”, за да успеят да вземат успешно изпитите от „поправителната сесия” и да стигнат до „пролетната сесия”.

Но, до тук с шегите. Във връзка с предстоящото зазимяване в редакцията се обадиха наши колеги, читатели на „Пчеларски вестник”, които отглеждат пчелите си в различни системи многокорпусни кошери и поискаха да научат нещо повече за така наречената „МЪРТВА ЗОНА”, както и за рисковете пчелното семейство да умре от глад през зимата въпреки, че в кошера има достатъчно количество нектарен мед.

В отговор на техните въпроси и за да бъдем полезни на нашите читатели публикуваме различни виждания и мнения по този много важен въпрос.

Ето как виждат въпроса една част от нашите колеги:

„При многокорпусния кошер, ако кълбото в началото на зимата се образува в долния корпус и при движението си нагоре изразходва меда от питите, на които се намира, то не може да премине пространството от 3—4 сантиметра, което е без мед и да достигне до меда в питите на горния корпус при външна температура под 5-6°С. В този случай семейството, особено ако има пило, загива от глад, въпреки че горният корпус е пълен с мед. Затова при зазимяване на семейството при два корпуса, трябва в долния корпус да няма никакъв мед, за да се захване кълбото за питите с мед на горния корпус.“

Други наши колеги, които работят с многокорпусния кошер система Фарар, отново като недостатък на тази система кошери посочват, че:

„Слабо или средно по сила семейство, при много ниска температура не може понякога да преодолее разстоянието до горния медов корпус, като губи връзката с храната и при наличие на 15—20 кг мед в кошера — загива”.

Наши читатели от северозападна /Видин и Лом/ и североизточна /Русе и Добрич/ България са убедени, че:

„Пчелните семейства загиват през зимата не поради това, че пчелите не могат да преминат „мъртвата зона”, а че пчеларите са допуснали грешки при работата си, някакви недоглеждания, които са се оказали фатални. Според тях това не е недостатък на многокорпусните кошери, както се твърди, а на пчеларите, които работят с тях”.

Наш колега от село Костенец, с който обсъждахме този въпрос, ни разказа следния случай:

„Аз работя с кошери ДБ, ЛР и Фарар. Никога мое семейство не е загивало от глад през зимата, затова не бях се замислял над този въпрос.

Но преди две години – млад пчелар, на който понякога помагах със съвети, дойде при мен и ме помоли:

– Ела, да видиш, защо е загинало семейството ми? Има толкова много мед във втория корпус, а то умряло от глад.

Замислих се, защо неговите пчели не са преминали в горния корпус? Не можех да си отговоря на въпроса и реших да отида да видя и да се опитам да разбера причината и да му помогна.

Отидох на пчелина му и какво видях – колегата беше зазимил семейството с много мед, но на новоизградени рамки и много късно беше подредил гнездото. Тогава разбрах причината, която дори самият аз до този момент не осъзнавах. Моите пчели си бяха изградили „мостове” от долния до горния корпус и така много лесно се придвижваха нагоре, а неговите не бяха изградили „мостове” и поради това не са могли да се изкачат до питите с мед в горния корпус и са загинали от глад.

Така стигнах до заключението, че няма „мъртва зона”, ако навреме сме зазимили пчелните семейства и подредили гнездото. Пчелите сами най-добре се грижат за собственото си иззимуване.

Читател на „Пчеларски вестник”, който винаги ни е учудвал с нестандартното си мислене и новаторството при отглеждане на пчелните си семейства ни сподели своя опит:

„Аз отглеждам пчелите си предимно в двукорпусни кошери. Имам стандартни и самоделни кошери с рамки 480×300 мм и 480×230 мм.

Често в статиите си някои автори критикуват многокорпусните кошери за това, че преходът на пчелите от долния в горния корпус е затруднен от пространството, образувано от горната носеща летва на рамките в долния корпус, от разстоянието между корпусите и от долната летва на рамките на горния корпус. Много пъти съм си задавал въпроса, не може ли това пространство да се намали? Оказва се, че е възможно, и то дори без да се нарушава здравината на рамките.

При използването на рамки с размери 480×300 мм използвах следния начин. Намалих дебелината на долната летва почти два пъти, ширината оставих същата, справих се само с едно ренде. Горната летва остьргах под ъгъл, така че се получи трапец.

Какво направих по-нататък?

При монтирането спуснах восъчната основа до долната летва, а към горната летва не я прикрепих изобщо. Пчелите изградиха основата изцяло, направиха килийки по височината на горната летва и ги напълниха с мед.

При рамките с размери 480×230 мм постъпих по същия начин с долната и със страничните летви, но горната летва изработих по друг начин. От двете страни (смятано от прореза за ушите на рамката) отстъпих навътре с по 3 см и с фреза отнех откъм долната част на носещата летва половината от дебелината й. Закрепих восъчната основа към горната летва по обичайния начин. Пчелите изграждат питата в такива рамки до върха на горната носеща летва. Така успях да намаля пространството между питите в двата корпуса, облекчавайки прехода на пчелите от долния в горния корпус.

Силните пчелни семейства, по принцип се зазимяват на два корпуса (при система ЛР), като семейството трябва да разполага с 20-25 кг хранителни запаси за зимата.

При зазимяването във втория корпус трябва да има добре напълнени и запечатани пити с мед. Във втория корпус са разположени повечето запаси, но как да стигне до тях пчелното кълбо. Как да преодолее преградата от 38-40 мм или т.нар. „мъртва зона“, за да стигне до резервите от храна.

При последния есенен преглед, разпечатвам меда от долната част на питите в централните 3-4 рамки на горния плодников корпус. Не е необходимо това да става по цялата дължина на питите. Пчелите ще започнат да свалят разпечатания мед в гнездото в първи корпус и така освобождават спасителните през зимата празни килийки. В благоприятен момент, когато пчелното кълбо е поразхлабено, част от пчелите се захващат за празните килийки във втори корпус и така, прехвърляйки жив мост между двата корпуса, преодоляват смъртоносната зона.

Цветанка ХРИСТОВА – гл. редактор            Пчеларски вестник


  •  
  •  
  •  
  •  
  •