Кошерът Фарар се появява в момента, в който американският специалист Ц. Л. Фарар започва да използва магазините на Дадан-Блатовия кошер и като плодник.
Кошерът известен у нас като “Фарар”, а в Америка като “Илиноис”, е 10-рамков многокорпусен кошер с височина на рамката 160 мм и голям брой корпуси. Той дава възможност за прилагане на почти всички методи за обединяване или разделяне на пчелното семейство, за подсилване с пчели и пило, за отнемане на пчели и пило, дава възможност за двумайчино отглеждане, за ротация на корпусите. Удобен е и за практикуване на подвижно пчеларство. В сравнение с останалите многокорпусни кошери (с по-високи рамки 200, 230, или 300 мм.) той е най-подходящ, тъй като има някой характеристики, които му дават предимство. Това са по-леките корпуси, по-лесно прилагане на двумайчино отглеждане, по-стабилни пити, може да се работи и с плодникова рамка от кошера “Дадан-Блат”, а с използване на наставки за корпусите с височина 70 мм може да се използва рамка с височина 230 мм от кошера “Лангстрот-Рут”.
Когато се говори за размерите на кошера Фарар трябва да се отбележи, че той не е включен в българския държавен стандарт, поради което съществуват различни размери на корпусчетата или наставките. Всички тези кошери се наричат фарарови. Повечето пчелари у нас използват оригиналните размери на Фарар.
Външните размери на корпуса (закръглено при превръщането от инчове) са: височина 170 мм, дължина 504 мм и широчина 412 мм. Рамките са с размери 435/160 мм.
От посочените размери се вижда, че дъното, капакът и покривната дъска на Фараровия кошер са еднакви с тези на стандартния 10-рамков Лангстрот–Рутов кошер, т.е. кошерът на Фарар има размерите на Лангстрот с изключение на височината на корпуса и рамката. Това е причина някъде по света системата да се нарича Лангстротова две/третинка.
Всяко корпусче от кошера на Фарар, без значение дали се използва като плодник, или магазин, има на предната си стена кръгъл отвор (прелка) с диаметър 25 мм. Съставна част на кошера е и ханемановата решетка, която е с размери на наставката.
Фараровият кошер има много предимства в сравнение с другите системи кошери. Смята се, че ако той се използва от пчелар, прилагащ съвременните методи на пчеларстване, могат да се получат най-високи добиви с най-малко разход на труд.
Основното предимство на кошера на Фарар е, че той е лек и удобен за работа – наставките му са по-малки и по-леки, сравнени с плодниците на Дадан-Блат и с корпусите на Лангстрот-Рут. При това корпусчетата се разменят лесно и безпроблемно, като със смяната на местата в плодниковия дял на кошера се активизира полезната работа на пчелното семейство.
Друго предимство е, че поради малките размери на корпусите, при разширяване с цяла наставка микроклиматът в пчелното гнездо не се нарушава. Това има важно значение за пролетното развитие на пчелните семейства.
Съществено предимство на Фараровия кошер е, че ниските му рамки са по-прегледни и удобни за работа:
1/ Поради малката височина на рамките, пчелите бързо и качествено изграждат восъчните основи и питите много по-рядко се деформират;
2/ В малките по размер пити пчелите не могат да оформят голям венец от мед над пилото. Това има голямо значение, тъй като не се ограничава по-нататъшното развитие на семейството и не се предизвиква роево състояние поради блокиране на пилото;
3/ Ниските рамки са много удобни за добиване на монофлорен мед дори и при по-слаба паша, подходящи са и за добиване на мед на пити.
Фараровите кошери са много подходящи за майкопроизводство, тъй като в кошера има много рамки с пило на различна възраст. Удобни са и за пчеларстване с две пчелни майки, което е от особено значение за местностите с интензивна паша.
За тази система не е проблем оползотворяването на обилните паши, което става чрез поставянето на достатъчно на брой корпусчета (3-4 наставки за плодник и 4-5 за магазин в зависимост от пашата). При това в магазинните наставки питите не се свличат, независимо от високата температура на въздуха и запълнеността им с мед. В ниските рамки медът узрява равномерно и пчелите бързо го запечатват, а свалянето на восъчните капачета става лесно и бързо с електрически нож.
При практикуване на подвижно пчеларство рамките в корпусчетата се клатят много по-малко по време на пътуването, което намалява стреса и загубите.
Всичко изложено дотук дава основание да се твърди, че кошерът на Фарар е на едно от първите места в групата на съвременните корпусни кошери.
Изследвне на продуктивността на този модел кошер прави д-р Ц.Л.Фарар като от 287 двумайчини семейства за период от 11 години са получени средно по 122 кг мед, от най-силните семейства средно по 195 кг, а максималния постигнат добив от двумайчино семейство е 296 кг.
Единствените недостатъци на многокорпусните кошери са ограничения обем за работа с повече от две майки поради ограничената височина на кошера, и значителното физическо натоварване на пчеларя при прилагане на метода на Фарар – периодична ротация на плодниковите корпуси.
Целта на многосемейното и многомайчиното отглеждане е увеличаване на продуктивността на всяка отделна пчела, което се получава при увеличаване на числеността на пчелното семейство. Така например при изследване на продуктивността на пчелно семейство от 30 хил. пчели е събран 34 кг мед, а при пчелно семейство от 40 хил. пчели е съответно 49 кг, при което във втория случай продуктивността от всеки 1 кг пчели е по-голяма с 1,5 кг.
Ц.Л.Фарар казва по въпроса: «По време на двуседмично събиране на мед едно семейство в разцвета си, с 60 000 пчели обикновено произвежда 50% повече мед от четри малки семейства от по 15 000 пчели”.
Това на практика може да потвърди всеки пчелар.
Снимка: nzbees.net Източник: Пчеларски Вестник
