Излизайки от килийките, повече от две седмици, младите пчели живеят в кошера и се занимават с отглеждането на пило и всички други домашни работи. Едва след това те стават готови да излязат на паша. В едно нормално развито пчелно семейство прирастът на младите пчели през пролетта е толкова голям, че всеки ден около 1000 нови индивида от тях са достигнали възраст за излизане на паша. Би било грешно обаче да си мислим, че ежедневно 1000 нови, трудолюбиви, млади пчели се отправят на път към цветовете на растенията. Само малка част от тях правят това. Болшинството безделничат в кошера, докато танцът на сестрите им не ги призове към определена дейност. Това са пчелите-разузнавачки, които откриват източника на храна. Те биват привлечени от миризмата и окраската на цветовете.
Когато пчелата-разузнавачка намери богат източник на храна, тя отлита вкъщи с пълна медена гушка и тогава настъпва нещо удивително – тя мобилизира своите дружки, другите пчели, които безделничат в кошера със специален танц, с помощта на който им описва мястото на своята находка. Например с кръгов танц тя съобщава, че находката на храна е близо до кошера. Заедно с танца, тя предава и миризмата. Ароматът на цветовете се съхранява върху тялото на пчелата достатъчно дълго. Той се възприема от пчелите, които следят танца и е надежден пътеводител за разпознаване на цъфтящото растение, което е посетила пчелата-разузнавачка. Цветовете на всеки растителен вид имат своя характерна миризма. Ако намереният източник на храна се намира на по-далечно разстояние – над 100 метра от кошера, не е достатъчно за познаването от чакащите пчели само с миризмата на цветовете. Тогава разстоянието и направлението на полета се осъществява с друг вид танц.
Далечината на полета (пашата) от кошера се определя от скоростта (темпото) на танца. При разстояние 100 м. с 9-10 завъртания за 15 секунди; при 200 м. – 8-9 завъртания, а при 1000 м. – 4-5 завъртания. Колкото по-далече е целта на полета, толкова по-бавни са завъртанията.
Далечината на полета се съобщава, не само с активността на танца, но и със звукови сигнали, които пчелите възприемат, следвайки разузнавачките. Но как пчелата-разузнавачка е измерила разстоянието между пашата и кошера? С каква мерна единица измерва този път? Явно е, че тя използва уред за измерване на разстоянието, неизвестен на човека. Според проф. Карл Фриш това е енергията, изразходвана от разузнавачката при обратния полет до вкъщи. Това ще рече, че при пчелите отдалечеността до източника на нектар или прашец се определя не в метри, а по изразходваната захар, която е източник на енергия при пчелите.
За посоката на полета до храната пчелата се ориентира от местоположението на слънцето. Това тя прави като по време на танца заема позиция с различен ъгъл към слънцето. Тази позиция е такава, че праволинейно насочва събирачките към посоката на полета им. Когато пчелите открият много добър източник на нектар, те могат да покажат и на пчеларя точното й място, а той от своя страна да им съкрати пътя до нея. За това е нужно той да извади една пита с танцуващи пчели от кошера, да я постави в хоризонтално положение и с часовник в ръка първо да изчисли разстоянието, а след това пчелите като стрелки на компас ще му покажат посоката.
Това, което ви съобщаваме за полета на пчелите до пашата е само нахвърляна бегло малка част от това, което искаме да знаем. Нужно е да се обърне внимание и на много подробности, които трябва да бъдат изучени, за да разберем тези чудесни същества, които помалко ни откриват от тайните си и неизчерпаемите за нас загадки!
Автор: Проф. д-р Кънчо Кънчев
Източник: Пчеларски Вестник
