НАЧАЛО ЗА ПЧЕЛИТЕ ПОВЕДЕНИЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТИТЕ В ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО

ПОВЕДЕНИЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТИТЕ В ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО

604
Снимка: pixabay.com

Пчелите са смятани за едни от най-разумните видове на нашата планета. Те имат норми и ги спазват строго. Имат право на избор и го прилагат. С пряко гласуване, чрез бръмчене те решават дали да сменят своята майка и я сменяват. Благодарение на своята изрядна организация насекомите: пчели, оси и мравки ще останат да съществуват и след изчезването на такива видове като бозайниците (след около 5 милиона години), смята руският биолог Виктор Долник.
Разпределението на дейностите в пчелното семейство е в зависимост от възрастта на пчелите и нуждата на семейството. Най-младите пчели (до 3 дни) извършват почистване на килийките и ги полират с прополис, за да може майката да снася в тях. След тридневна възраст изпълняват функциите на кърмачки и изхранват младите ларви и майката, като приготвят млечице от прашец и мед. Това продължава до 8-10 дневна възраст. След това приемат нектара от пчелите събирачки, складират го в килийките и го вентилират, изграждат питите, охраняват гнездото и извършват всички останали дейности в семейството. След 18-20 дневна възраст стават събирачки, събират и донасят в кошера нектар, прашец, вода и прополис и към 40-45 дена завършват своя жизнен цикъл. Горното разпределение не винаги се спазва точно, всичко зависи от сезона и нуждите в семейството.

Пчелното семейство, като биологичен организъм, състоящ се от няколко десетки хиляди пчели, една майка и неколкостотин търтея, може да живее неограничено във времето. Постоянният обмен на индивидите вътре в семейството и строго разпределената дейност на всеки един индивид, в зависимост от предназначението и възрастта му, определят цялостния облик и жизнеността на пчелното семейство.
Всяко семейство притежава индивидуална семейна способност за съпротива на неблагоприятните влияния. Способността за възстановяване е отбранителна, насочена към запазване на пчелното семейство, реакция срещу бързо измиране на пчели, която може да компенсира числените загуби на отделна възрастова група. Младите пчели упражняват тази регулаторна дейност, като чрез засилване храненето на майката я принуждават да увеличи снасянето на яйца съобразно размера на щетите.
Другата отбранителна възможност на пчелното семейство се състои в инстинкта за почистване, който намира израз в постоянния им стремеж да почистват предимно механично най-вече килийките и целия кошер от всичко, което би било вредно за семейството, за да се осигури място за снасящата яйца майка и да подготвят килийки за натрупване на храна (мед и прашец). По такъв начин те извършват една идеална дезинфекция на местата, където се отглежда пилото – бъдещото потомство.
През целия си живот пчелното семейство е изложено на въздействието на благоприятни и неблагоприятни вътрешни и външни фактори. Вътрешните се обуславят от различни болестни изяви. Външните фактори са по-силни и действат неблагоприятно на пчелите и се означават като фактори на околната среда. Те се определят от една страна от природата, а от друга от действията на човека, в стремежа му за добиване на повече продукция.
В своята съвкупност всички малки или по-големи вредни влияния върху пчелното семейство са причина то да си изработи свои специфични реакции, изразени в инстинкти за:
1. Инстинктът на размножаването е биологично заложен у всеки един жив организъм, осигуряващ възпроизводството и оцеляването на вида.
2. Възпроизводството на майка при загубване или умиране на старата e жизнено важен инстинкт с оглед оцеляването на семейството и става чрез залагане на млади форми за майки-маточници.
3. Изхранването на майката, този инстинкт е толкова силен, че последната капка храна последната жива пчела предава на майката преди да умре. Защото майката е, която продължава живота на семейството чрез снасянето на яйца. Когато пчелите почувстват, че семейството отслабва, те хранят повече майката и тя увеличава яйцеснасянето и обратно;
4. Почистването и хигиенизирането на гнездото са заложени инстинкти с много голямо значение за опазване на здравето на отделните индивиди и на семейството като цяло.
5. С изхвърлянето на отпадъците от организма (изхождането) и умирането на болните и остарели пчели, навън се изхвърлят всички мръсотии и заразни агенти далеч от гнездото и се предпазват останалите от заразяване.
6. С вентилирането на гнездото се отстраняват всички вредни газове от жизнената дейност на пчелите навън от гнездото и се създава нормален микроклимат;
7. Събирането и преработването на нектара и прашеца е жизнено необходимо за израстването на ларвите и поддържане на температурата в гнездото и енергията на всички индивиди. Без храната и водата е немислим живота на нито един организъм;
8.Събиране на прополис и полиране на килийките с оглед дезинфекцията им, както и заклейване на всички цепнатини и пролуки на кошера и замазване на вмъкнали се и убити мишки и други врагове, са също хигиенни инстинкти;
9. Изграждането на жилището – питите от отделяният от тях восък за отглеждане на пилото (младото поколение) и складиране на хранителните запаси;
10. Защитата от големи студове чрез скупчването на кълбо и изпадане в анабиоза, с оглед запазване жизнеността на индивидите за по-дълго време (4-5 месеца);
11. Защитата на гнездото от нападения на врагове и чужди пчели с оглед ограбване на хранителните запаси. Този инстинкт е много силно развит;
12. Ориентиране в пространството, инстинкт който осигурява завръщането в собственото семейство на всеки излязъл от там и хвърчал на различно разстояние индивид (пчелите до 3 км., търтеите до 5-6, майката до 10-15 км).
13. Предаване на информация от намерилите нектароотделящи насаждения на останалите пчели чрез специфични танци вътре в кошера като ги ориентират спрямо слънцето;
14. Предаване на информация от пчелите разузнавачки при търсене на ново жилище за настаняване на излязъл рой;
15. При ужилване на някое животно, миризмата на отделената пчелна отрова бързо се разпространява всред всички пчели в семейството и те се втурват да защитават гнездото.
Разглеждайки поотделно всички тези поведенчески реакции се установява колко точно и целесъобразно са заложени всички необходими действия за подържането и оцеляването на семейството.
Пчелите така са настроили своите „биологични часовници“, че много добре чувстват пролетното уголемяване на деня и още от края на януари и началото на февруари започват да консумират повече мед и повишават температурата в гнездото от 14 -20 С на 34 -35 -необходими за отглеждането на пило. В същото време те започват да хранят по-усилено майката, като по този начин я принуждават да започне да снася яйца. Колкото денят се увеличава, времето затопля, в природата разцъфват първите цветя, толкова и пчелното семейство нараства на брой пчели. Появяват се и първите търтеи – нужни за оплождане на майките. Семействата се развиват във възходяща степен до края на юни и ако са оставени на свобода започват да рояват, т.е. да се размножават. След като денят започва да намалява – те престават да се рояват. Този инстинкт е много добре „съобразен“, защото младото пчелно семейство трябва да има достатъчно време и възможност да изгради своето жилище от пити, в които да отгледа достатъчно млади пчели, способни да посрещнат и преживеят през зимата, както и да се запаси с храна (мед и цветен прашец).
Тази биологична особеност е толкова добре съобразена с природните условия, че трудно човек може да я разгадае и осмисли.
Всички тези наслоявани през хилядолетията, отначалото като условни, а по-сетне безусловни рефлекси, са се закодирали като трайни инстинкти във всеки един индивид и всеки според биологичното си предназначение изпълнява функциите си в семейството, даже с риск за живота си. При ужилването на неприятеля пчелата умира. При оплождане на майката последният търтей също умира.
Изрядната организация на съществуването на пчелите е била обект на изучаване от много учени. Утописти от средните векове са правили неуспешни опити да се приложат инстинктите им като норми за живот при хората.
Трябва да се знае, че броят на пчелите-събирачки не е пропорционален на общата им маса в семейството. При 10 хиляди пчели – събирачки са 2 хиляди, при 20 хил. – 5 хил., при 30 хил. – 10 хил., при 40 хил. – 20 хил., а при 50 хил. – 30 хил.
Само силните семейства имат голяма армия от пчели-събирачки на нектар и прашец, като са по продуктивни и икономически изгодни. Затова за главната паша слабите семейства трябва да се обединяват.
Ст.н.с. д-р Б. ПЪРВУЛОВ

Източник: Пчеларски Вестник