Откакто пчелата става „домашно животно“ човекът е използвал за строителство на жилището й естествени материали като глина, слама, пръчки за плетене на различни видове тръвни и дърво. Отначало той е избирал за форма на конструкция тази на гнездата на пчелите в природата, което не винаги е съответствало на истинските потребности на пчелното семейство.
Едновременно с изобретяване на подвижната рамка почти в целия свят започват да се налагат дървените жилища, каквито са различните системи кошери в настоящо време. Още от началото на серийното производство на различни пластични материали те започват да се прилагат и в областта на пчеларството като пчеларски инвентар. Същевременно се разбра, че от многочислените пластични материали, които ни предостави химията само малка част могат да се използват за пчеларски цели. В зависимост от това за какво се използват, тези материали може да се разделят на две групи:
– пластични материали, заменящи дървото и използвани за строителство на кошери;
– пластични материали, заменящи метала и стъклото.
Използването на пластичните материали в такава специална област, каквато е пчеларството, поставя и редица въпроси, тъй като те не са характерни за пчеларството. Има се предвид съдържанието в тях на странични примеси като такива вредни за човека или за пчелите с неприятна и устойчива миризма, остатъци от разтворители и т. н. От друга страна са и недостатъчните данни за влиянието върху тях на ултравиолетовите лъчи, студа, проницаемостта към влагата, устойчивостта им към разрушаване от самите пчели, мравки, бръмбари и други „агресори“, както и при транспорт.
Най-голяма дискусия се разгръща при използването на пластичните материали за конструкция на кошери. Особено интересни са порестите материали, създадени на основата на стирол, полуретан и молтопрен. Благодарение на лекотата им, добрата изолация и водонепропускливост те, на пръв поглед изглеждат идеални за изграждане на жилища за пчелите.
Въпросът продължава да се обсъжда оживено. Взаимодействието между пчелите и тези материали все още не е разкрито напълно. Известно е, че пчелни семейства, отглеждани в такива кошери презимуват добре, а през ранна пролет само за няколко седмици се развиват много бързо. В това отношение те имат голямо преимущество пред дървените кошери. От друга страна точно това бързо развитие през пролетта изисква от пчеларя специални грижи и много знания. Наблюденията показват, че през останалото време на годината не се установява някаква особена разлика.
Кошерите от пластични материали най-често се правят по два способа:
1. Кошери, направени изцяло от порест материал, полистирол или полиуретан. Съставните части на кошера се отливат в желаните форми. Тези порести части са много леки и поради незначителното количество на използвания материал – евтини. Те идеално съхраняват топлината, но по отношение възможностите да се опазят от увреждания при транспорт, от мишки, птици и дори от самите пчели не може да се каже същото. Затова сега се прибягва към допълнително външно покритие.
2. Кошери тип „сандвич“, които се състоят от вътрешни и външни стени, между които се поставя порест материал. И в този случай серийното производство се оскъпява поради необходимостта от машини и конструктивни решения, които трябва да бъдат безупречни. Последващи промени в конструкцията влекат след себе си сериозни разходи. Голямата механична устойчивост на тези кошери гарантира дългогодишното им ползване.
Пластичните материали, заменящи метала и стъклото също вече са навлезли в оборудването на пчеларството и по използването им вече няма спорове. Това са предмети, които нямат непосредствена и постоянна връзка с пчелите, отдавна са се наложили в домашното стопанство и кухня.
Това са различни видове клетки за пчелни майки, хранилки, съдове за мед и т. н. Те могат да се правят с удобна форма, хигиенични са и са устойчиви. Изискването е само да бъдат направени от материал, безопасен за здравето на човека.
Да се надяваме, че химията ще ни предоставя нови и по-добри материали, и че използването им в пчеларството ще се увеличава.
П. В.
Източник: Пчеларски Вестник
