Известно е, че прашеца от различните растения има различна биологична стойност. Така например, съдържанието на суровият протеин се колебае в прашеца от 13,5 % (ела) до 41,9% при (ива), при болшинството прашецоносители този показател е в пределите на 24-33%. В зависимост от влиянието на прашеца върху състоянието на пчелите той се разделя на три категории:
Първа – висока биологическа стойност (ива, кестен, плодни дръвчета и житните, мак, детелина, репица, дива ряпа, горчица);
Втора – средна и относително висока ценност (слънчоглед, топола, клен, бряст, дъб, бук, леска);
Трета – ниска ценност (елша, бреза, черна топола, бор, ела).
Забелязано е, че при хранене на млади пчели с прашец от борови и смърчови видове продължителността на живота им се скъсява.
На основата на казаното дотук автора смята, че при продажбата на прашец следва да се отчита основният видов състав на прашецовите зърна, тъй като в редица случаи прашецът предизвиква алергични заболявания както при хората, така и при пчелите – прашецова токсикоза. Често пъти това е свързано с ранния цъфтеж на дърветата, житните и плевелните треви, когато се образува значително количество прашец, чиято алергенна активност е голяма.
Цветният прашец, донасян от пчелите, се събира с помощта на прашецоуловители. Най-универсални и прости за работа са навесните прашецоуловители. Тях може да поставяме на всеки кошер и леко се свалят, когато не са ни нужни. Обаче следва да се отбележи, че при използване на навесни прашецоуловители, прикрепени към долната прелка, която се явява санитарна, в прашеца често попадат загинали ларви, инфектирани от американския или европейския гнилец, от аскосферозата, от аспергилозата и т.н., което води до заразяването на прашеца. Поради това прашец следва да се събира само от прашецоуловител закрепен на горната прелка.
Прашецоуловители преди повторна употреба при други пчелни семейства следва да се дезинфекцират. За тази цел разглобяващите се детайли се очистват от прополиса и восъка с метален рамкоповдигач. Може да се извърши влажно механично очистване с четки. След това те се промиват с вода и се изсушават на въздуха. После се извършва гореща дезинфекция (50-70 градуса по Целзий) с 3% сода каустик или 5% воден разтвор на кислородна вода.
При събиране на прашец е необходимо да имаме сведение за провежданите химически обработки на медоносните посеви с цел да се вземат своевременно съответните мерки. Не следва да се събира цветен прашец от места около автомобилни пътища, около заводи, фабрики и други промишлени предприятия. Както е известно прашецът от растенията в най-голяма степен характеризира степента на замърсяването на околната среда. Така по данни, получени от автора, радиоактивното замърсяване на прашеца, съответно пергата, е 500 пъти по-високо, отколкото на меда в едно и също пчелно семейство. Следователно прашец може да се събира само от здрави пчелини и в местности, където не са провеждани растително-защитни мероприятия.
Прашецът трябва да се изследва за наличие на причинители на пчелни болести. Затова изпращат в лабораторията средна проба от пчелен прашец в количество 150 гр, взета от различни места.
Забранява се продажбата на прашец ако в него са открити:
– несъответствие на опаковката;
– органолептически отклонения от нормата;
– при водно съдържание повече от 12%;
– механически примеси повече от 0,1%;
– токсични показатели;
– радиоактивно замърсяване;
– наличие на причинители на заразни заболявания по пчелите;
– не се разрешава продажбата на прашец с признаци на увреждане от плесен, ларви на молци и др. вредители.
Голяма загуба на запасите от прашец в пчелните пити може да нанасят прашецовите акари. Понякога те напълно разрушават прашеца. Той се превръща в дребно раздробена златистокафява маса. С помощта на микроскоп могат да се видят мъртвите и живи паразити. Повреденият прашец губи своите хранителни свойства и не се използва от пчелите. Отчитайки обстоятелството, че прашецовите акари се развиват преимуществено при наличие на повишена влажност, то питите с перга следва да се пазят на сухо място. Следва да се отбележи, че пращец, замърсен с акари, може да бъде опасен за човека.
Вредители на запасите от перга в питите и в изсушения прашец са восъчният и дрешният молци. За борба с тях се използва многократно опушване на помещението със сяра. Акарите загиват след 15 минути от опушването, но техните яйца не загиват, поради това е необходимо след 7-10 дни опушването да се повтори.
Авторите подчертават, че ветеринарносанитарната експертиза на прашеца е много необходима и изисква успешно да бъде решена.
Източник: Пчеларски Вестник
