дом НОВИНИ ОТ ХРАЛУПАТА ДО ПОДВИЖНАТА РАМКА

ОТ ХРАЛУПАТА ДО ПОДВИЖНАТА РАМКА

447
Снимка: pixabay.com

Научните изследвания и находките в Бьомен, във Франция (Екс-ан-Прованс – б. пр.) и в Рандекен Маар при Шоп-флох на Швабския Алб дадоха възможност да се установи, че възрастта на познатата ни медоносна пчела е поне 25 милиона години (за сравнение Homo sapiens съществува от около 100 000 години), въпреки че в тогавашния си вид тя малко се е различавала от живеещите днес медоносни пчели.

Човекът бързо се научил да извлича полза от дивите пчели, живеещи първоначално във високи дървета, скални пукнатини и други предлагащи защита кухини, след като забелязал, че в обиталищата им има нещо хубаво за “прибиране”. Така в една пещерна рисунка в Бикорп близо до Валенсия, в Испания, на възраст около 12 000 години, може да се види заобиколена от пчели жена, която изважда пити от една скална кухина.

В културните центрове на Средния изток пчелните жилища в сухите, горещи и обезлесени райони вероятно са били гърнета, в които пчелните роеве са се заселвали без помощта на човека. Такива съдове са били правени от около 5000 години пр. н. е. Днес в Израел и Ливан за пчелни жилища все още се използват глинени стомни. Капакът на тези съдове може да се повдига при отнемането на меда.

Един от първите, които са се заели сериозно с изследване на пчелното семейство, е бил Аристотел (384 – 322 г. пр. н. е.). Той оборил схващането, че пчелите възникват от мъртви бикове. В Библията също става дума за продукта на пчелите – меда. В книга втора, глава трета, осми стих, Моисей казва, че Господ ще заведе народа му в една страна, където текат мляко и мед. В Древна Гърция виното и медът – поотделно или смесени – били признати за универсално лечебно средство; ето защо е трябвало пчелата да бъде изучена по-отблизо.

В средноевропейското пространство пчелата била горско животно – и все още е, доколкото и сега може да живее в гората. Като място за изграждане на гнездото, като жилище, можело да послужи кухо дърво или пън. Такъв пън е бил намерен във Велменмоор при Олденбург; датиран към 5-и до 7-и век сл. н. е. (Рутнер, 1977 г.). “Доставчик” на мед за човека били пчелните семейства заселили се в естествено възникнали дървесни хралупи. С течение на времето намираните в гората семейства станали достатьчни. Ето защо в дърветата били създадени изкуствени места за изграждане на гнезда, за да се предостави пространство за повече пчелни семейства.

През средните векове цайдлерите, както наричали тогава пчеларите, били на голяма почит. Техните занаятчийски сдружения и гилдии датират още от времето на Карл Велики. Те можели да носят оръжие, имали особени права, а също и собствена съдебна инстанция – Съдът на цайдлерите. Най-много се прочуло високо развитото пчеларство в Нюрнбергските гори. То се разпространило под същата или подобна форма и в други части на Германия и в цяла Европа. Цайдлерите практикували отглеждане на пчели първоначално в гората, а по-късно и по домовете. Местата за гнездата на семействата все повече се премествали от неподвижно израсналото дърво в отрязано, издълбано от човешка ръка дървено трупче. То можело да бъде премествано, поставяно близо до собственото жилище и грижите можели да бъдат улеснени (този тип кошери достигнали големи размери – повече от 1,5 м дължина; в България били известии под името стубели – б. пр.) Изкачването по дърветата вече не било необходимо. Бил създаден характерен тип кошер от дървено трупче в различии варианта и форми.

Стъпката към изработеното от слама, тръстика, камъш или пръчки пчелно жилище въвела една не така трудоемка форма на пчеларството; през зимните месеци било значително по-лесно изплитането на кошове, отколкото издълбаването на пънове. В различните части на Германия били създадени кошове, наречени още тръвни, с различен външен вид. Там е родината на камбановидните, заострените кошове, както и на обикновените сламени цилиндри, каквито се срещат в Тюрингия. В най-широко разпространената си форма сламеният кош се среща в ливадните области на Люнебург. Люнебургската тръвна с разположен отгоре входен отвор и до днес се употребява като пчелно жилище, макар и само за украса.

Следващ етап в развитието на кошерите представлява създаденият в Източна Прусия от Йохан Готлиб Каниц (1826 – 1899 г.) пръстенов кошер. Няколко изплетени от слама пръстена можели да бъдат поставени един върху друг. Цялата конструкция била завършена от капак, също от слама. Самият Каниц означил своя кошер като “кръгъл магазин”. Днес той все още е известен като кошер на Каниц. Както кошерът от дървено трупче, така и кошът от слама имали общия недостатьк, че не бил възможен нито кратък поглед, нито по-обстоен преглед на пчелното семейство, без да се разрушат изградените пити. Така за пчеларя оставали в тайна биологичните основи и закономерностите в пчелното семейство. Слепият пчелар от Швейцария Франсис Хубер (1750 -1832 г.) изобретил един вид кошер за наблюдение: “книжен кошер” на Хубер. Той се състоял от известен брой солидни рамки, свързани от едната страна като страници на книга. В тях пчелите изграждали своите пити. По онова време този кошер имал неоценима стойност за наблюдения, но бил прекалено неудобен за практическото пчеларство.

Елзаският свещеник Йоханес Дзирзон (1811 – 1906) проумял, че работата с кошерите от дървени трупи е много сложна. Ето защо той построил дървени кошери с неподвижен капак и неподвижно дъно, в който питите се закрепвали на дървени летви. Тъй като пчелите строят питите върху вертикални стени, при всеки преглед Дзирдзон трябвало да ги отделя с нож от стената. Неговият ученик, барон фон Берлепш (1815 – 1877), усъвършенствал носещата конструкция за питите като въвел нови три летви към използваната днес в целия свят рамка, която той представил пред обществеността през 1853 г. и така подготвил пътя за днешното модерно пчеларство. Първата рамка е въведена от П. Прокопович, 1814 г.

По този начин станало възможно пчелното семейство да се преглежда, без да се разрушават питите, което донесло нови знания, като например откритата от Берлепш партеногенеза, девственото размножаване. При една неспособна да лети майка от един от множеството роеве той наблюдавал снасяне само на търтееви яйца, които не биха могли да бъдат оплодени.

Откриването на рамката придобило ново значение когато майсторът-мебелист Йоханес Мееринг (1815 – 1878) от Франкентал в Реинплац успял да изработи от пчелен восък изкуствена основа за питите. Той я представил през 1858 г. в Щутгарт на една сбирка на германско-австрийските пчелари.

Източник: Пчеларски Вестник