Пролет е. Фермерите започнаха да предупреждават за пръскане на различни земеделски култури, а с това и опасността от отравяне на пчелите е реална и трудно предотвратима.
Знаейки проблема, искам да подпомогна пчеларите, доколкото мога.
Отравянията на пчелите е трудно доказуемо по лабораторен път мероприятие.
Трудностите са от различен характер:
- След констатиране на отровени пчели, пчеларят трябва да подаде молба до кметството и да иска комисия.
- Назначаването на комисията и нейното събиране отнема още един ден.
- Констатациите на комисията, колкото и експедитивни да са ще отнемат още един ден.
- Изпращането на пробите отровени пчели до лабораторията, която се подготвя в Сара Загора, също ще отнемат още един или два дни.
Това са в най-добрия случай минимум 4-5 дни, а отровата с положителност може да бъде установена до 6 часа след отравянето.
Затова в Наредбата за предпазване на пчелите при растително-защитните мероприятия трябва да се отдели специално внимание върху констативния протокол, който да се базира на фактите и причинно-следствените връзки след извършеното пръскане.
Когато лабораторията установи отровата и напише това в отговора си, въпроса е лесен. Но когато не се открие конкретната отрова, в отговора лабораторията трябва да отговори, че комисията е онази, която може на база конкретни данни при огледа и връзката пръскане и смъртност при пчелите по категоричен начин да даде отговор – отравяне, защото много са факторите, които възпрепятстват доказването на отровата. В много случаи при пръскане с хербициди, които не са отровни за пчелите може да има смъртност на много пчели, поради промяна в аромата на пчелите от попадналите хербициди и пчелите пазачи от собствените семейства ги убиват и изхвърлят извън кошерите.
Първо: Наредбата трябва да даде пълни права на комисията, която имайки предвид причинно-следствената връзка, пръскане и смъртност, да даде категорично мнение за отравяне, което да се приеме от правораздавателните органи при определяне на щетите.
Второ: важно мероприятие е при преценяване на щетите, комисията да не пише в протокола, че 60 или 80% от летящите пчели на всички пчелни семейства са отровени. Трябва да са номерират кошерите и за всяко семейство да се посочи различен процент, защото различните по сила семейства биват различно засегнати. Това се установява по намерените умрели пчели, пред кошерите и количеството пило в семействата. Трябва да се има предвид и факта, че много от пчелите загиват в полето. Затова многото пило говори за силни семейства и обратно. С други думи това зависи от пчеларя, който е специалиста в комисията, определящ нанесените щети.
Констативният протокол трябва да бъде написан от грамотен човек с голяма заинтересованост, а не отбиване на номер, защото един добър адвокат, при формално направен констативен протокол може да обърне делото в желана от него посока.
Пак повтарям, отровата поради различни обективни причини трудно се доказва, затова констативният протокол трябва да бъде водещия, при търсене на съдебна отговорност. Но, той трябва да бъде направен пълно и изчерпателно с всички установени подробности, а не формално и отбиване на номер, както се иска на извършителите на престъплението. Още при направата на огледа и написването на протокола трябва да се води много аргументирана дискусия между членовете на комисията, които са незаинтересовани и трябва да са обективни за разлика от заинтересуваните страни (хората извършили отравянето).
При съдебни спорове вещите лица трябва да бъдат също много грамотни и с нужния опит.
Това са много важни неща и пчеларските организации трябва да ги защитават пред МЗХ с твърдата убеденост, че доказването само на отровата по лабораторен път не винаги можа да се осъществи и пчеларите остават ощетени. Реалните факти от практиката показват вече многократно това.
Колеги, организирайте се и настоявайте за промени в Наредбата, която да ви развърже ръцете и когато има дефакто отровени пчели, а това е винаги, когато след пръскане има смъртност в пчелините, да може да се търси отговорност от извършилите на пръскането. Това е една от най-важните задачи на пчеларските организации и конкретната им връзка с кметствата по места.
Днес много пчелари казват, че нямат нужда от организация. Нека не чакат да им са случи нещо и тогава да правят някакво сдружение. Те трябва да го имат и то да си е свършило предварително работата.
Автор: Доц. д-р Боян Първулов Източник: Пчеларски Вестник
