Отглеждането на пчелни семейства е невъзможно и безрезултатно без непрекъсната задължителна или целенасочена подмяна на пчелните майки. Обстоятелството, че пчелната майка живее само няколко години, през последните от които тя намалява възможностите на семейството за възпроизводство на индивиди поради намалените й възможности за снасяне на яйца е достатъчно за обосноваване на необходимостта от своевременната й подмяна. От друга страна продуктивността на пчелното семейство е в тясна връзка с качествата на пчелната майка, които от своя страна се определят от расовата й принадлежност, общото й развитие и това на половата й система и не на последно място от произхода и качествата на съешилите се с нея търтеи. Последните определят 75% от наследствената информация и качества в следващите поколения пчели работнички и майки.
При естествени условия пчелното семейство се принуждава да отглежда пчелни майки в три случая:
– при изпадане в роево състояние, когато отгледаните майки се наричат роеви;
– при остаряване или осакатяване на майката и необходимост от заменянето й от млада по-продуктивна, като решението за това се взема от пчелната колония;
– при умиране на майката или загубването й.
И в трите случая развъдния процес не може да се контролира и не може да се гарантират качествата на новата майка, независимо от наложилото се в практиката мнения, че най-добри са роевите майки.
Получаването на високопродуктивни пчелни майки с ценни наследствено биологични и стопански качества, които да осигуряват отглеждането на силни и високопродуктивни пчелни семейства може да се гарантира само при целенасочено изкуствено отглеждане на пчелните майки.
Изкуственото отглеждане на пчелни майки изисква да се работи с три групи пчелни семейства – бащини, които ще осигурят търтеи с определени наследствени качества; майчини, от които ще се осигурят ларвите за отглеждане на майките и семейства отглеждачи на бъдещите пчелни майки.
В групата на бащините семейства се включват такива, които са високопродуктивни и силни, но произхождащи също от продуктивни семейства, т.е. от семейства с майки-дъщери.
Подготовката на бащините семейства започва още през есента, като в средата на гнездото се оставят светлокафяви пити с много търтееви килийки. След изразходването на меда в тях през зимата в освободените от него търтееви килийки майката снася неоплодени яйца. За по-късно майкопроизводство отглеждане на търтеи може да се осъществи чрез поставяне през пролетта в средата на гнездото, когато започне градежът на пити, на празна рамка с прикрепена на горната летва лентичка от восъчна основа. Пчелите изграждат далак с търтееви килийки, които майката осеменява с неоплодени яйца. Същевременно отглеждането на търтеи в другите пчелни семейства се ограничава чрез изрязване на търтеевото пило или използване на пити без търтееви килийки и пр.
Изборът на майчините семейства се определя от задачите на пчелина и в тази връзка от избраната за размножаване раса или линия пчели, както и от качествата на пчелното семейство. От тези семейства се използват ларви на възраст от 12 до 24 часа след излюпването. Определянето на възрастта на ларвата изисква повече опит. Знае се, че скоро излюпените ларви са с дължина на яйцето (около 1,6 мм), а еднодневните около 2,5 мм и се виждат ясно на дъното на килийката. Използва се и изолаторна рамка, в която се пуска майката. На другия ден се проверява и ако майката е снесла яйца се освобождава. На 4-ия ден от снасянето на яйцата ларвите започват да се излюпват и може да се използват за майкопроизводство.
Семействата отглеждачи трябва да бъдат силни, здрави и достатъчно запасени с мед и прашец. Подготовката му зависи от това дали ще отгледа бъдещите майки чрез осиротяване или без осиротяване. При осиротяване майката се отнема заедно с питите с незапечатано пило (прави се отводка), гнездото се стеснява, а в средата му се оставя място за маточната рамка или пита, на които ще се отглеждат майките.
Подготовката на майкоотглеждача по метода “без осиротяване” зависи от това какви системи кошери се използват в пчелина. По принцип гнездото се разделя на две части с вертикално (при Дадан-Блата) или хоризонтално поставена ханеманова решетка. В едното отделение остава майката с основната част от гнездото – питите с пило (запечатано и незапечатано), а в другото (без майка) пити с пило, незапечатано и такива преди излюпването му, а също пити с мед и прашец. В това отделение или маточната рамка се оставя място (в средата) за питата с младите ларви, от които ще се отглеждат маточниците.
Ларвите за отглеждане на майки от майчиното семейство се подготвят по два начина – с или без пренасяне. В любителските пчелини и такива, които нямат основно предназначение – производство на пчелни майки обикновено се използва методът “без пренасяне”. Този метод е по-лесен. При него има няколко варианта:
Подрязване на питата с млади ларви от майчиното семейство. Извадената от кошера пита се изрязва с остър нож дъгообразно или зигзагообразно по цялата й дължина. Успоредно на тези разрези (под тях) на 5-6 см се прави следващ разрез, а парчето се отстранява. Това се прави, за да се осигури място за изграждане на маточниците. Височината на килийките с ларви в най-долния ред на питата се намалява на половина и ларвите се разреждат (може и с помощта на кибритена клечка). Всеки две ларви се унищожават, а третата остава. Унищожават се и всички ларви от втория ред, както и ларвите от последните 2-3 реда от другата страна на питата. Подготвената пита се поставя в осигуреното място в кошера отглеждач.
В други случаи питата с еднодневни ларви се нарязва на ивици, като всяка ивица има един ред с ларва. На всяка ивица се изрязва обратната част и с тази страна същата се залепва върху летвичка с дължина на питата. Останалите от другата страна ларви се прореждат през 2 килийки. На една плодникова рамка може да се поставят 2-3 летвички с такива изрезки. Така заредената рамка се поставя в семейството отглеждач на предварително подготвеното празно място. Съществува и вариант, при който подготвените ивици се нарязват на отделни късчета с по една цяла килийка с ларва, като всяко парче се залепва на дървено трупче, което се монтира върху летвата. Обикновено на една летва се поставят 10-12 трупчета с ларви.
В стопанства, лицензирани за производство и търговия с пчелни майки се използват пластмасови чашки или приготвени от восък чашки, в които се пренасят ларвите от майчините семейства, както и т.н. йентерова пита. Този начин изисква не само голям опит, но и специфичен инвентар.
След предаването на ларвите в семействата отглеждачи е необходимо в следващите два дни да се провери колко от ларвите са приети и захранени. След 10-11 дни от предаване на ларвите в семействата отглеждачи маточниците трябва да се изолират един от друг, защото първата излюпена пчелна майка ще ги унищожи. Зрелите маточници (по един) може да се поставят за излюпване и оплождане в различни типове нуклеуси или да се използват веднага за смяна на майки в други семейства или за създаване на отводки. След излюпване и оплождане майките се белязват на гърба с определен цвят, който е различен за отделните години, за да се знае след това на каква възраст са.
Проф. Кънчо КЪНЧЕВ