Значение за пчеларството имат семействата Vespidae и Sphecidae. Те нанасят щети като врагове на пчелите и като консуматори на пчелни продукти. Борбата срещу тях изисква задоволително познаване на биологията им.
Оси
Осите живеят в гнезда, състоящи се от няколко пити, наредени хоризонтално, с килийки, построени само от едната страна на питата. Питите са лишени от восък, а са изградени от целулозосъдържаща материя, наподобяваща сива хартия. Отвън са обвити в същата материя като едно цяло. Гнездата се устройват в земята, в хралупи на дърветата, в дупки на скалите, под покривите на къщите, под капаците на празни кошери и др. Презимуват само женските (майките), след като са оплодени през есента. През пролетта майката започва сама да строи гнездото, където снася яйцата, а след излюпването им се грижи и за храната на тези първи ларви. Общият цикъл на развитие продължава от 30 до 50 дни и е в зависимост от температурата. След излюпването на първите оси работнички майката се освобождава от допълнителните функции по строителство на гнездото и отглеждане на потомството. Тези функции се поемат от осите работнички. Мъжките индивиди се появяват в началото на есента и единствената им задача е да се съешат с новите майки, които ще зимуват.
Възрастните индивиди се хранят с нектар и други сладки сокове. Ларвите обаче се хранят с месо от насекоми, предварително сдъвкано от осата работничка. Целостта на семейството се обуславя единствено от грижата за потомството. Осите живеят “ден за ден“ и не складират храна в гнездото като пчелите.
По-често срещани видове като врагове на пчелите са:
Обикновената oca (Vespa vulgaris). Тя е един от честите вредители на медоносната пчела. Понякога може да представлява истинско бедствие за пчелините. Женските достигат до 16-18 мм, работничките – 10-15 мм, а мъжките – 14-15 мм. Тялото е оцветено жълто, а горната част на първия коремен сегмент – черна. Назъбена черна ивица има и хитиновият щит. Гнездото си устройва в дупки в земята или в корените на стари дървета. Една колония може да съдържа до 2000 оси работнички. Германската оса. Различава се по трите черни точки на хитиновия си щит. Освен че краде мед, тази оса напада и пчелите, които са извън кошера. Прави по-голямо гнездо от обикновената оса, в което може да има до 2500 оси работнички.
Средната оса. Хитиновият щит на женските е кафеникав, а в устройството на главата приличат на стършелите, но са малки – до 20 мм. Гнезди на различни места. Броят на питите в гнездото е 4-6. В едно гнездо може да има от няколко стотици до 1200 оси.
Известни са още саксонската и червената оса, но те имат по-малко значение за пчеларството.
Осите създават проблеми на пчелите в края на лятото и през есента. Тогава популацията им, за разлика от тази на пчелите, се увеличава. Те нападат входовете на кошерите, преодоляват защитата на пчелите, влизат вътре и крадат мед. Опитите им за кражба се улесняват от обстоятелството, че при по-ниските сутрешни и вечерни температури пчелите са по-малко активни, а осите летят нормално. Освен това осите нападат и единични пчели на входа на кошера, по време на вземане на вода от поилките и дори на полето при събиране на прашец и нектар. При защитата на гнездото също умират пчели. Такова пчелно семейство се безпокои и отслабва.
Борбата срещу осите трябва да се води в няколко направления. Още рано през есента входовете на кошерите се намаляват, за да се осигури по-добрата им защита. Кошерите да нямат други отвори.
Откриването и унищожаването на гнездата на осите в района на пчелина е мероприятие, без което борбата не може да бъде успешна. Входовете на гнездата се заливат с разтвор на някое инсектицидно средство или петрол (нафта, масло). Гнездата под покривите на къщите и на други места над земята се напръскват директно с токсичен за осите разтвор. В пчелина се поставят бутилки с тесни отвори, напълнени до 1/3 с разтвор на оцет и захар във вода. Те изпълняват ролята на капани. По този начин могат да бъдат унищожени много оси.
Стършели
Те са значително по-големи от осите. При женските размерите достигат до 3 см, а при мъжките и работничките – до 2,4 см. Оцветени са в жълто с най-различни оттенъци. Имат характерно разширяване на главата зад очите. Тя е червеникаво оцветена. Гнездата им са многоетажни и се намират в хралупите на дърветата, в пукнатините на скалите, по тавани на изоставени сгради и дори в необитавани помещения. Оплодените женски презимуват в дупки в земята или хралупите, а през пролетта образуват ново семейство. В България е наблюдавано презимуването на женските в старото гнездо.
Стършелите, където са много, са значително по-опасни от осите. Те по-рядко правят опити да влязат в гнездото, а нападат жертвите си извън кошера. В кошера проникват по време на преглед на пчелното семейство. Тогава се нахвърлят върху откритите пити и отвличат пчели, без да се плашат от присъствието на пчеларя. Предпочитат обаче да отвличат пчелите от прилетната дъска или когато са по цветовете на растенията.
Източник: Пчеларски Вестник
