Под район на пчелина се разбира терена, който пчелите облитат, за да събират от медоносните растения главно нектар и цветен прашец. Този район обхваща местността около пчелина с радиус 2 км /12,500 дка/ или З км /28,000 дка/.
С определяне на нектароотделянето и захарното му съдържание, а също така количеството мед от декар се занимаваше главно ст. н. с. по пчеларство “Опитна станция” /ОСП/ Валентин Петков. По същите проблеми и главно с опрашителната дейност на пчелите, работеше и покойният проф. д-р Тодор Симидчиев от ВСИ “В. Коларов” – Пловдив. Някога /1950 г./ като бях избран с конкурс за асистент по пчеларство /за първи път в България/ се занимавах с изследване на нектароотделянето при медоносните растения. Даже имам няколко научни публикации в годишника за научни трудове на Зоотехническият факултет, някои от които колективни с биохимика – проф. д-р Ив. Попов. Още тогава се убедих, че е невъзможно да се обхванат всички фактори, влияещи на нектароотделянето, без което всички изследвания нямат никаква научна стойност.
Такива са географското положение на района, метеорологичните условия, влажност и топлина на въздуха, обработка, поливане и торене на почвата, слънчево огряване, ветрове, продължителността на цъфтежа на едно цветче и цялото растение и много други. Без отчитане влиянието на всички тези условия няма научна дейност, а само “преливане на пусто в празно”. Същото е и при определяне количеството на нектара в едно цветче, било чрез “извличане” с филтърна хартия, чрез сливане или накисване с някакъв разтворител /дестилирана вода/. Продължителността на цъфтежа на едно цветче е около 8-12 дни. През това време нектароотделянето рязко се променя през фазите на цъфтежа и изменящите се условия на околната среда. Друга особеност, поради която са неприложими “научните разработки” за нектароотделянето в района на пчелина е, че медоносните растения са безразборно пръснати из целия район /даже в 1 дка./, единично на малки и големи туфи, различно огрявани от слънцето, имащи различна височина и брой цветове. Всичко това също така рязко влияе на отделяния нектар. Такова е положението и при културните медоносни растения. При слънчогледа например на една пита има няколко хиляди цветчета в различни фази на цъфтеж за даден момент. Ивица от прецъфтели цветчета, ивица на цъфтящи в момента, начало и пълен цъфтеж, нецъфнали цветчета. При това питите имат различна големина и брой цветчета. Как ще се определи точно нектароотделянето?
Единствено медоносните пчели могат да вземат всичкия отделян нектар /всеки ден/ и да го пренесат в кошерите. Това показва, че медоносните пчели имат съвършени приспособления за събиране и пренасяне в кошера на нектар, каквито човек е изключено да притежава в този смисъл. Напразни са напъните на научния сътрудник В. Петков да разработи точен метод за изчисление на нектароотделянето без влияещите фактори.
В заключение може да се каже, че пчеларската наука все още не е разкрила начина за бързо, лесно и точно определяне на нектароотделянето в района на пчелина. В това отношение пчеларската практика е по-напред. Тя е разработила един лесен, достъпен, евтин и сравнително точен начин за определяне на нектароотделянето в района на пчелина. За тази цел се използват крилатите помощници на човека – медоносните пчели, чрез поставяне в пчелина на
Доц. Бижо БИЖЕВ
Източник: Пчеларски Вестник
