Трябваше да напиша тази статия през месец юни или поне в началото на юли, защото тогава беше най-подходящото време за извършване на тази дейност, но голямата ми ангажираност в работата с пчелните семейства ми отвлякоха вниманието и времето неусетно се изниза, но както гласи народната поговорка: „По-добре късно, отколкото никога”, а апостола Васил Левски навремето е изрекъл великата и неповторима мисъл: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас ни преобръща и ние него преобръщаме”.
И така – кой пчелар не е изпитал разочарование от работата на слабите семейства? Предполагам, че и при най-опитните пчелари от време на време ще се появят някои слаби или отслабнали след медосбора пчелни семейства. Те или най-много да успеят да съберат храна за себе си за зимата, или се налага пчеларите да ги подхранват, за да не умрат от глад през зимата, а ползата от тях е никаква, те съществуват само като бройки и създават много грижи и усилия и отнемат много време за тяхното поддържане, постоянни прегледи и т.н. Обратно – силните семейства и при най-неблагоприятните години успяват да се запасят с храна за зимата и даже остава и за пчеларя по нещо като награда за труда и грижите му.
Най-добрият начин за подпомагане на слабите семейства е чрез придаване на отводки, създадени през пролетта или лятото, чрез отделяне от много силни семейства с цел да не се роят, на 2-3 пити с пчелите и прясно пило и яйца и една-две пити с мед и прашец. Тези отводки отглеждат млади, често пъти много качествени и продуктивни майки, като на петия ден след отделянето им се унищожат запечатаните маточници, заложени върху по-стари личинки, а се оставят само отворените маточници. В подходящ момент тези отводки се прехвърлят в слабото семейство.
Някои автори пишат, че при прехвърлянето на отводката към отслабналото семейство може и да не се убива старата майка на слабото семейство, а пчелите сами ще изберат коя майка да оставят и коя да унищожат. С това се спестява време и труд да се търси и унищожи от пчеларя старата майка. Аз обаче не се решавам на този риск и винаги унищожавам предварително майката на слабото семейство преди да присъединя отводката към него. При това присъединяване обезателно трябва да се премахне миризмата в старото семейство. Това се постига чрез натриване рамките с кромид лук или напръскване с домашна ракия. За предпочитане е да се използва лукът, а не ракията. Така обединени двете семейства – отводката със слабото семейство се засилват много бързо и до есента те изпреварват основните семейства, а при благоприятни климатични условия могат да донесат много мед от слънчогледа и магарешкия бодил, както и от друга диворастяща растителност.
Тази година реших да променя начина за създаване на отводките и да приложа метода, предлаган от доц. д-р Боян Първулов, т.е. вместо да правя отводките от силните семейства аз отделих старата майка на слабото семейство с 2 пити запечатано пило и 2 пити с мед и прашец, а в слабото семейство прехвърлих 2 пити с прясно пило и яйца от някое силно семейство, по възможност може да се добавят и от 1 до 3 пити със запечатано пило, без пчелите, от друго силно пчелно семейство. Така, вместо в отводката, младата майка се отглежда в слабото семейство, в което има повече стари и млади пчели, а отводката, отделена от слабото семейство, със старата майка, служи за помощно семейство, от което от време на време могат да се вземат по 1 пита със запечатано пило за подсилване на старото семейство, което след оплождане на новата майка, която започва все по-интензивно да снася, особено ако я стимулираме чрез прехвърляне на незапечатано и запечатано пило от отводката, бързо се засилва и донася много мед от летните паши.
През есента или в края на лятото (края на юли или началото на август) може да унищожим старата майка на отводката и отводката да прехвърлим в основното семейство. В случаите, когато старата майка все още снася и в отводката има достатъчно пчели и храна, старата майка може да я оставим да зимува и да се използва за подсилване на друго слабо семейство.
По този начин пчеларят се отървава от грижите и труда за поддържане на слаби семейства, които не му носят никакъв доход и винаги ще има, даже и през зимата, само силни пчелни семейства. Те сами ще се запасят с достатъчно мед и прашец за зимата и няма да е необходимо да ги подхранваме есента или пък не дай Боже през зимата; а камо ли и със захар, този изкуствен продукт, получен от захарната промишленост, който не съдържа витамини, ензими, ферменти, микроелементи и минерални вещества, каквито се съдържат само в натуралния пчелен мед.
Остава само през март да се разпечата мед, колкото една длан, на 1-2 пити до пилото. В резултат на това пчелните семейства избухват в своето развитие и в кратко време достигат своя максимум в развитието си и така посрещат основната главна паша от рапица и акация.
Ще бъда радостен да получа всякакви отзиви от моите колеги пчелари по въпросите, споделени в тази статия.
Източник: Пчеларски Вестник Автор: Асен ВЪКОВ
