дом АГРО НОВИНИ Миниращ молец заплашва да унищожи българския розов домат

Миниращ молец заплашва да унищожи българския розов домат

2769
Снимка: pixabay.com

Повишените температури означават, че все по-голям брой ларви на миниращия молец могат да оцелеят през зимата

Розовият домат, отгледан за първи път в българското село Куртово Конаре преди повече от 125 години, губи битката със смъртоносен враг – доматен миниращ молец – и оръжията на фермерите за борба с него също привършват, съобщава EURACTIV България.

Гъсеницата Tuta absoluta, която може да унищожи 100% от реколтата от розови домати, се появи за първи път в България  преди няколко години. Това се дължи на „неособено строгия фитосанитарен контрол при нерегламентиран внос на селскостопанска продукция“, каза пред EURACTIV Десислава Димитрова, професор в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (БАН).

Като координатор на Slow Food за България – сдружение с нестопанска цел за опазване на традиционното, хранително и културно многообразие – тя обясни, че Куртово Конаре е историческо място за българското земеделие, тъй като там са отгледани първите розови домати.

От десетилетия животът на местната общност е трайно свързан със зеленчукопроизводството Преди повече от 10 години читалището стартира празник на чушката и домата, който продължава и до днес. Сега фермерите от Куртово Конаре са в мрежата на Slow Food, тъй като някои местни плодове и зеленчуци се съхраняват и отглеждат в района.

Розовият домат Куртово Конаре има много тънка кора, което го прави труден за транспортиране, но предимството му е, че е много издръжлив – издържа повече от 10 дни без да загние и запазва вкуса си.

Търговско популяризиране на розовия домат

„Интересът към него започна да расте – защото е по-вкусен, защото е продукт с история и идентичност. Хората започнаха да идват и да търсят точно този розов домат, разпознават го на пазара, посевните площи започнаха да се увеличават, той излезе от двора и започна да се превръща в търговска стока”, коментира Димитрова.

Климатът вече е проблем

Променящият се климат обаче оказва влияние върху усилията на общността да отглежда реколтата. Повишените температури означават, че все по-голям брой ларви на миниращия молец могат да оцелеят през зимата, което води до стабилен растеж на популацията на молците, които се хранят с доматите, в Куртово Конаре.

Още повече, че през последните години валежите в региона достигат максимум през юни, което е нетипично за района. Получената влага и топлина причиняват развитието на гъбични патогени.

„След юнските дъждове следват засушавания, което означава и много поливане и отглеждането става много трудоемко“, коментира  фермерът Емилия Шушарова от Куртово Конаре, обяснявайки, че „все по-трудно и отчаяно е да се запази автентичният розов домат, който не е толкова устойчив на изменението на климата и вредителите.

В момента няма безопасни и ефективни пестициди за производството на розови домати. Следователно културата бързо се превръща в нежизнеспособна опция за фермерите.

Държавна подкрепа

Българският държавен фонд „Земеделие“ подкрепя земеделските производители, като финансира разходите им за мерки срещу миниращия молец. За 2022 г. бюджетът на програмата е 256 000 евро и е достъпна за фермери с оранжерии с площ над 1000 квадратни метра.

Целите на България за намаляване на химическите пестициди са най-ниските възможни за страните от ЕС – 35% или 51% за по-опасните химикали. Малко вероятно е тези цели да бъдат изпълнени до 2030 г., предупреди обаче зам.-директорът на Българската агенция по храните Оля Караджова на форум в Пловдив.

Усилията за използване на Интегрирано управление на вредителите (IPM), базирана на екосистема стратегия, която се фокусира върху управлението на вредителите чрез комбинация от техники, прилагани в йерархичен ред, за да се сведе до минимум употребата на химически продукти за растителна защита, също изпитват затруднения.

На практика това означава, че химическите пестициди трябва да се използват само в краен случай, ако всички други усилия се провалят.

В България няма нито един регистриран земеделски производител, който да извършва интегрирано производство на растения и растителни продукти, има само регистрирани консултанти.

Караджова смята, че реорганизацията на производството по IPM практиките ще бъде трудна, защото „компаниите, които продават пестициди, са основните съветници на фермерите, същото е и с фирмите, които продават биопрепарати“.

Всички разработени до момента технологии и иновации са за приложение в интензивни производства, а по отношение на прилагането на по-екологични технологии научните разработки са частични и несистемни, обясни тя.

В момента в България са регистрирани само шест продукта за растителна защита с нисък риск – фунгициди, съобщават от Министерството на земеделието.

Списъкът на биологичните агенти беше актуализиран миналата година и включва 69 номера, одобрени за използване в различни култури. 

Източник: agrozona.bg