Дълго време се е смятало, че Майската болест не е заразно, а е незаразно заболяване, дължащо се на поленова токсикоза. Предполагало се е, че определени видове прашец, например от млечка, глухарче, червен или черен глог, сами по себе си или след развалянето им от влагата, оказват токсично действие върху пчелите. Наред с наименованието Майска болест, заболяването е известно още като – „бягане по пясък“, „луда болест“, „щръклявица“, „въртоглавица“, „треперушка“, „схванати крила“, „парализа“. Тези наименования обхващат основните клинични признаци. Поради това, че те се наблюдават главно през месец май заболяването е най-известно под името Майска болест. През 1977 год., от пчели с клинични признаци на Майска болест е изолирана Spiroplasma apis, а през 1985 год. е открита и обособена като нов вид Spiroplasma melliferum.
Спироплазмите принадлежат към голяма група микроорганизми за които най-общата характеристика е, че са на границата между вирусите и бактериите. Останалите представители на тази група причиняват различни патологични процеси при човека, топлокръвните животни, птиците, рептилиите, рибите и др. През последните 30 год. е доказано, че спироплазмите предизвикват различни заболявания при растенията -столбур по доматите, хлороза по житните, задържане на растежа при царевицата, заболяване по цитрусовите, известно като STUBBORN и др. По отношение на спироплазмите, насекомите играят двуяка роля. Те или пренасят спироплазмите върху растенията и им предават заразата, или сами заболяват от спироплазмоза.
Спироплазмите се различават от останалите представители на групата по спираловидната си форма и подвижност.
Майската болест е заболяване по младите пчели и се наблюдава най-често през май-юни. Постъпващите с храната спироплазми се размножават в средното черво и след 4 денонощия преминават в хемолимфата, където продължават да се намножават. В природата най-често се засягат пчели на възраст 3-13 дена, въпреки, че при експериментални условия разлики във възрастовата възприемчивост не са установени. С преминаването на спироплазмите в хемолимфата се проявяват и първите клинични признаци. При болните пчели коремчетата са подути и повдигнати нагоре. Отначало пчелите са възбудени, а скоро след това угнетени. Те загубват способността си да летят, пълзят около кошера и трепкат с крилца. В разстояние на 7 дена след заразяването смъртността достига повече от 25 %. Болните пчели са дребни, цветът на тялото е черен, а под стереоскоп се вижда, че власинките са опадали. При силно засегнати и слаби пчелни семейства около кошера се наблюдават стотици умрели пчели. Изследването на болни или наскоро умрели пчели показва, че ректумът и средното черво са изпълнени с кашеста, втвърдена маса, която се състои от несмлян прашец. При леко натискане втвърдената маса излиза като запушалка от коремчето.
Голяма роля играят предразполагащите фактори. Заболяването се проявява след рязко застудяване на времето или след няколко дъждовни дни, когато възможността за летене е била възпрепятствана. В този смисъл е и установената стационарност на Майската болест. В някои райони на Франция тя е наблюдавана в продължение на 20 години. Ние установихме, че в райони с висока влажност заболяването се среща по-често, въпреки, че наблюдавахме тежко протичане с висока смъртност през месец август 2001 год. Вероятна причина за това беше ограничения достъп до вода. Интерес представлява въпросът за съхраняване източника на инфекция. Няма доказателства за размножаване на двата вида спироплазми в растенията, които се намират в близост до засегнатите семейства и се контаминират от болните пчели. Наличието на четири сезона изключва възможността за съхраняване на инфекцията в растенията целогодишно. Това е възможно в райони с вечно зелена растителност. Инфекцията в пчелното семейство се съхранява в храносмилателния тракт на живите пчели. Със зазимяването на пчелните семейства през есента и изпадането им в летаргия се ограничава до минимум тяхната жизнедеятелност. По този начин се ограничава и степента на заразяване. Указание за наличие на спироплазмена инфекция може да бъде и зимния подмор в началото на Март. Класическият начин за поставяне на диагноза е изолиране и типизиране на причинителя, което е възможно само в специализирана лаборатория, поради специфичността на причинителите.
Със забраната за приложение на антибиотици и други химиотерапевтични средства в пчеларството терапията на Майската болест е изключително затруднена. Целесъобразно е прилагането на подсладена вода в съотношение – 3 части вода и 1 част захар. Целта е да се втечни съдържанието на червото и бързото му отпушване. Наличието на поилки е задължително. Грижите за подържане на силно семейство и спазване на всички процедури при борба със заразно заболяване е необходимо условие за справяне с проблема.
Ст.н.с. д-р Дачо ТОДОРОВ
Източник: Пчеларски Вестник
