През 1963 г. беше установено, че маточното вещество (феромонът, отделен от майката), което регулира взаимоотношенията между майката и пчелите-работнички се явява едновременно и привличащо търтеите (извън кошера) вещество. Затова някои изследователи го разглеждат и като полов хормон. Изясни се също, че търтеите реагират на възбуждащата миризма не вътре в кошера, въпреки, че обонятелните им органи са добре развити. Те не реагират на тази миризма и когато източникът й е близко до земната повърхност, а само когато е на височина 8-10 метра.
Освен това тази миризма ги привлича не навсякъде, а само в определени места, които Жан Пруст през 1958 г. нарече търтееви сборища. Характерно за тези места е, че те се оформят независимо от наличие на пчелни майки и са твърдо установени през отделните сезони и дни на годината. В тази връзка местата за събиране на търтеите имат голямо практическо значение, още повече, че те са постоянни и посещаемостта им от търтеи не показва колебания.
Понякога тези места са около 7. км.от пчелините (а и повече). Търтеите, долетели в тях от такова разстояние, после се връщат в собствените си кошери, преодолявайки различни височини.
Направлението и далечината на полета на търтеите силно зависят от формите на земната повърхност. Те се ориентират по линията на хоризонта, като падините между възвишенията ги привличат силно. Търтеи в непозната за тях местност бързо намират определените места за сбор. Улавянето на белязани търтеи е показало, че местата за сборища на търтеи се явяват места за среща на търтеите от всички пчелини в дадената местност. Там те кръжат 10-15 минути над мястото и се завръщат в семейството си.
Търтеите от едно пчелно семейство (белязани) може да се намерят на повече от едно търтеево сборище, което показва, че отделните мъжки индивиди също имат свои предпочитания.
Що се отнася до пчелните майки, които излитат за опрашване, изследванията са показали интересно и голямо разнообразие. В случаите, когато неоплодените майки разполагат с търтеево сборище на близко разстояние, те предпочитат по-далечни сборища. Обикновено на самото сборище се оплождат 19-20% от майките. Допуска се, че в зоната на полета на неоплодената майка има и други (неизвестни или частично известни) места за събиране на търтеите и че оплождането е станало там.
Така че в крайна сметка, то в повечето от случаите става на сборище. Има и доказателатва, че някои от майките се оплождат вероятно и на две различни места. Категорично е установено, че повечето пчелни майки прелитат разстоянието до мястото на оплождане от един до три километра – средно повече от 2 километра. Само при отделни майки може да е по-голямо (до 5 км). Колкото е по-голямо разстоянието до мястото за оплождане, толкова по-малко от майките се връщат в кошера, от който са излетели. Най-много майки се връщат обратно, когато мястото за оплождане (търтеевото сборище) е на разстояние 600-800 метра от пчелина.
Източник: Пчеларски Вестник
