Ако пчеларят се интересува какво количество нектар се внася в пчелните семейства, през определен период от време, може да подбере пчелно семейство за контролен кошер. За такъв се използва добре развито /силно/ пчелно семейство, което е в активно състояние, т.е. няма некакви признаци за подготовка за рояване.
Контролният кошер се поставя върху кантар-платформа отчитащ до 100 кг. с деления от по 10 гр. Той се поставя под навес или будка, направена от подръчни материали. Разстоянието между вътрешните стени на будката и стените на кошера да е поне 50 см. Височината е 2-2,5 м., като предната и задната стена на будката са изрязани до половината от земята нагоре, за да могат летящите пчели отдалече да виждат своя кошер и входа му. От задната страна изрязването може и да е по-високо, за да може свободно да се отива до кошера за манипулации с него и отчитане показанията на кантара. Будката се закрепва добре към земята.
Всеки ден, вечер след приключването на летежа на пчелите се отчита показанието на кантара, за да се определи има ли и какъв е приноса на нектар. Ако кантара показва намаление на теглото в сравнение с това от предишната вечер, това показва, че нектароотделянето е много слабо или въобще липсва, ако стои на едно ниво, следва че има слаб приток на нектар в кошерите, който се изразходва за ежедневните нужди на пчелите, а ако се увеличава дневно с 1-3 и повече килограма – голяма част от пренесения нектар се преработва и складира в питите за запасен мед.
Показанията на контролния кошер се записват в специално разграфена тетрадка, като се отбелязва и датата на отчитането и извършването на други манипулации, като поставяне и изваждане на пити за градеж, теглото на извадените пити с мед, теглото на поставените или свалени магазини или корпуси. Въз основа на показанията на контролния кошер, след приключване на пчелната паша, нанесените в тетрадката данни се обработват и се извършват съответните изчисления за даденото, изваденото и останалото в кошера. Така пчеларят проследява през кой месец и кои дни става внасянето на по-големи количества нектар – това е периода на главната пчелна паша. Ако след известно време има подобни увеличения на теглото на контролния кошер, значи че е имало втора главна паша. Към края на активния сезон, по записките от контролния кошер, пчеларят може да извади заключение КОЛКО мед има във всеки кошер и колко восъчни пити са изградени.
Данните за няколко последователни години дават възможност на пчеларя да определи кога настъпва главната паша, силата й по дни, кога привършва, има ли втора главна паша и кога периоди на безпашие,кога окончателно приключва нектаросъбирането, какво е количеството на събрания мед и получен восък в края на сезона. Това ще му позволи съответно да подготвя пчелните семейства и да се стреми да избегне периоди на безпашие чрез подвижно пчеларство или засаждане на медоносни растения, цъфтящи в периоди на безпашие в припчелния участък.
Източник: Пчеларски Вестник
