НАЧАЛО ЗА ПЧЕЛИТЕ КОГА МОЖЕ ДА СЕ РАЗБОЛЕЕ ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО

КОГА МОЖЕ ДА СЕ РАЗБОЛЕЕ ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО

1163
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Кога един социален организъм като пчелното семейство може да се разболее?
Причинителите на почти всички болести могат да бъдат установени в пчелното семейство без да има каквито и да е признаци на заболяване. Може да има единични болни пчели, а пчелното семейство само по себе си да бъде здраво. От друга страна малката загуба на единичните заразени пчели е необходима, за да може пчелното семейство да остане здраво. Пчелното семейство заболява тогава, когато броят на болните пчели, ларви или какавиди премине определена граница, така че нормалната функция на пчелното семейство е непоправимо нарушена.
Какви са основните защитни механизми на медоносната пчела?

1. Хигиенно поведение.

Един от основните фактори на генетична устойчивост при медоносната пчела е хигиенното поведение /почиствателен инстинкт/. Пчелите обикновено почистват всичко, което не е нормално за тях: чужди обекти, болни и мъртви ларви и пчели, чужди за пчелното гнездо живи организми и др. Освен това пчелите почистват себе си и своите съседки в гнездото много внимателно. Чрез развъждане и подбиране на пчелни семейства с такива качества след няколко поколения е възможно да се получат пчели резистентни към Американския гнилец и другите гнилцови заболявания. Хигиенното поведение на пчелите работнички е отговорно за тази устойчивост – те разпечатват много бързо килийките с болни и мъртви ларви и ги отстраняват от кошера.
По този начин хигиенното поведение предпазва пчелните семейства от редица болести, дори и от вароатозата. При някои видове пчели /Apis cerana/ се наблюдава сваляне на акарите от телата им за няколко секунди, като понякога помагат и другите вътре-гнездови пчели. При Apis mellifera това поведение се наблюдава рядко и трябва да се селекционира при развъждането на медоносната пчела, защото може да играе важна роля в бъдеще за борба срещу вароатозата.

2. Защитни механизми на социалните насекоми /пчелното семейство/.

Това са механизми, които са много важни и са характерни за социалните насекоми /тези, които живеят в общества/:
– възможност за регенерация на популацията – загубите на пило се компенсират за много кратко време, като майката се мобилизира да снася яйца, а пчелите да изхранят новото пило;
– редуване на отделните генерации – това е един непрекъснат процес в пчелното семейство, при който отделните генерации се редуват: пило – пчели – пило и т.н. Този феномен зависи както от условията на околната среда – климат, приток на нектар и прашец и др., така и от генетичната наследственост на пчелите. При следването на една генерация след друга отглеждането на пило не се прекратява и продължителността на живота при възрастните пчели е нормална. Пчелното семейство е силно, поддържа оптимален микроклимат в гдездото и лесно се справя с различни патогени – бактерии и паразити;
– инстинкт за роене. Ефективен защитен механизъм срещу болести и неблагоприятни за пчелното семейство условия е инстинкта му да се разделя и образува роеве. Като напусне майчиното гнездо, което евентуално може да бъде заразно, роят започва да изгражда нови восъчни пити и през това време се освобождава от патогените. Това има важно значение за прекъсване на инфекцията при бактериалните /гнилцови/ заболявания, а също и при вароатозата;
– диференциране на болестите по пчелното семейство на болести по пчелите и болести по пилото. Обикновено бактериите и паразитите, които причиняват заразни болести по пчелите не са опасни за пилото и обратно – причинителите на болести по пилото не са опасни за пчелите. Изключение прави акара Вароа – причинител на вароатозата и гъбичките от род Аспергилус, които предизвикват аспергилозата /каменно пило/.
– контрол на плодовитостта и размножаването на паразитите чрез стратегия на пчелното семейство. Този механизъм е важен по отношение на вароатозата. Различие в репродуктивността на V. Jacobsoni е установено не само в отделни семейства, но дори и в едно пчелно семейство. Женските акари се размножават повече в търтеевото пило, отколкото в пилото на пчели работнички /при излюпването с търтеите се освобождават средно 2,6 оплодени женски акари, а с пчелите – само 1,3/. Това се дължи на различни фактори – хранене или хормони, продължителност на развитие и времетраене на периода на запечатано пило при отделните морфологични групи на медоносната пчела. Търтеевото пило е по-предпочитано от акарите отколкото пчелното. Така пчелното пило остава по-слабо засегнато и излюпените пчели могат да изпълняват своите важни функции в семейството. При дивата индийска пчела Apis cerana има и допълнителен защитен механизъм спрямо акара – опаразитените търтееви ларви имат много дебели капачета, които много рядко се разпечатват. Така ларвите и акарите остават запечатани и умират в килийките. По този начин се намалява степента на опаразитеност на семейството. Има много изследвания, че и при медоносната пчела чрез развъждане и селекция е възможно да се постигне резистентност или поне толерантност спрямо акара.

3. Имунни реакции при медоносната пчела.

Въпреки че при отделните индивиди на пчелното семейство /пчели и ларви/ няма специфична резистентност спрямо отделните патогени, е наблюдавана имунна реакция при индивидуалните пчели. Ако се инжектират чужди тела в хемолимфата на пчели, в нея се формират пептиди /белтъци/, съставени от последователното подреждане на 18 аминокиселини. Установено е, че тези белтъци имат бактерицидни свойства. В хемолимфата на пчелите се установява също и фагоцитоза. Ако патогенни бактерии /колибактерии/ се инжектират в хемолимфата на пчела, те биват погълнати /изядени/ от фагоцитарните клетки на хемолимфата. В хемолимфата на пчелите се съдържа и лизоцим /вещество с антибактериални свойства/, който е един от основните фактори на естествения имунитет.

4. Жило на пчелите.

Няма съмнение, че преживяемостта на медоносната пчела милиони години се дължи на способността на тези насекоми да се защитават с жилото като ефективно оръжие срещу неприятелите. Пчелите жилят всички нежелани натрапници, които смущават техния биологичен ритъм – неприятели, вредители, човека, а също и себеподобните си, когато искат да ги ограбят.

5. Предстомахче.

Притока на нектар и поведението на пчелите при обмяната на храна дава възможност за разпространение на патогените много бързо, ако не беше медовата гушка и по-специално предстомахчето. Тази мускулна тръбичка се вмъква от единия си край, а от другия – в стомахчето и действа като филтър, отстранявайки твърдите частици /механични частици, прашец, бактерии, спори на гъбички и др./. След филтрацията сухото съдържание се отстранява, а течната храна се освобождава от различни твърди частици. Този естествен защитен механизъм е много ефективен за намаляване разпространението на различни патогенни спори – на американския и европейския гнилец, на гъбички и др. В този защитен механизъм на резистентност /устойчивост/ на медоносната пчела към болести се включва и перитрофичната мембрана на стомахчето.

ст.н.с. Калинка Гургулова

Източник: Пчеларски вестник


  •  
  •  
  •  
  •  
  •