дом НОВИНИ КАРПАТСКИ ИЛИ КРАИНСКИ ПЧЕЛИ?

КАРПАТСКИ ИЛИ КРАИНСКИ ПЧЕЛИ?

1462

В руската пчеларска литература се дават данни за Карпатската и Крайнската пчели (сп.“Пчеловодство“ кн. 8/2003). Смятаме, че и за читателите на нашия вестник ще бъде интересно да се запознаят с възможностите на тези пчели. Карпатските пчели се използват масово в пчелините на бившия СССР. Освен това през последните 15 г карпатските пчели се отглеждат от много пчелари в Унгария, Чехия, Словакия и особено Полша, където преди това основно са били разпространени краинските пчели. Нещо повече селекционираните карпатски пчели вече успешно се използват в северните райони на Китай и Корея, в Кипър и в някои други страни.

Подробното проучване на породата карпатски пчели е започнала от проф. Г. А. Аветисян през 1965 г. По това време тя е била заселена високо в Украинските карпатски планини. Там тази пчела се е била запазила до средата на осемдесетте години на миналият век, когато изчезва след разпространението на вароатозата. В глухите трудно достъпни места, където може да се достигне само по пешеходните пътеки са се запазили еднородни сиви пчели. Те са се съхранили при доста сурови местни условия, където през лятото често валят дъждове, а през зимата температурите са достигали до минус 30 градуса по Целзий. На пчелин под планината Тяпеш, където пчелите са се отглеждали в кошери – колоди, направени от цепени и белени дъски не по-малко от преди стотина години. Там е било закупено пчелно семейство, което става родоначалник на широко известната линия 77.
Според Губина В. А. това е особен тип карника-карпатка. Той е бил сформиран в резултат на разпространението на пчели по долината на реките Дунав, а след това на Тиса, с проникване в Източните Бескиди. Тук както счита Е. Сандуляк се е сформирал карпатския тип пчели – междинна форма между краинската и украинската степна породи.

Резултатите от изследването на много учени от различни републики на бившия СССР са потвърдили предположението на известния познавач на пчеларството на Подкарпатска Русия М. Гайни (1923) за ценните свойства на сивите пчели, обитаващи Украинските Карпати. Едновременно с това са били установени и съществените й различия от краинските пчели в Австрия.

Това различие е било убедително показано още през 1970 г от Аветисян, Губина, Кашковски и Юрик.

Още по-убедителни са резултатите от опитите през 1968 и 1969 г. Те са показали по-голяма устойчивост към нозематозата, неройливост, по-голямо количество събран мед и по-добро строителство на восъчните пити. Превъзходството на карпатските пчели над краинските е било установено при широко мащабните проучвания в Белорусия: карпатките, както в опитните варианти, така и при производствени условия са се отличавали значително с по-висока носливост на майката и зимоустойчивост, малка ройливост, компактно разположение на пилото и винаги са събирали повече мед от краинките.

Превъзходството на Карпатските пчели се обяснява с това, че в планинската част на Закарпатската област на Украинските Карпати, където климатичните условия са значително по-сурови, отколкото в Долна Австрия се е извършвало формирането на тази ценна популация пчели, поведението й и някои морфологически признаци, по които се вписва в европейските стандарти за карника. Били са установени и различия във формирането на лятната деятелност, различие в степента на съвпадение на изкривяващите пробези на пчелите разузнавачки при изпълнението на фигурите на сигналните движения, устойчиво различие в продължителността и числото на звуковите позиви, различие на концентрацията на захарта в разтвора за възникване на мобилизационните танци и количеството на сигнализиращите пчели.
Приведените данни свидетелстват за това, че карпатските пчели добре са приспособени за използване на слаби източници на нектар. Това се потвърждава от стремежа им да събират нектар и прашец като използват и най-малките възможности на неустойчивото време през пролетта, което често завършва с загуби на летящи пчели. (Зарегистрирани са излитания на карпатки от кошера при температура на въздуха 8 градуса по Целзий и даже 6 градуса).

Очевидно тези и някои други различия са обусловили интереса към карпатските пчели. Вече няколко години след началото на изпитанията на селекционирани линии на тази порода в различни климатически зони на СССР е станало ясно, че използването на карпатските пчели ще позволи значително да се повиши продуктивността на пчелните семейства, тъй като по тези места са развъждали пчела от неизвестен произход.

За сравнително кратък период на изследване на чистопородните карпатски пчели са били селекционирани 8 линии и три типа; разработена е била методика за ускорена оценка на качествата на майките в потомството; определени са двойките на линиите пчели при кръстосването, на които се установява най-голям хетерозисен ефект; разработена и е била внедрена в производство технология за производство и използване на селекционирани линии карпатски пчели за получаване на пакети, която по същество е направила революция в технологическите процеси на пчелоразвъдните стопанства по-специално на Северния Кавказ на Русия. Проведено е сравнително проучване на карпатските и сивите планински пчели за опрашването на детелина за семена, което е показало, че карпатките работят на червената детелина не по-зле от кавказките пчели, а при дресиране даже и по-добре.
Резултатите от производствените изпитвания на карпатските пчели при различни климатични условия са показали, че тяхното използване дава прибавка на продукцията от мед до 50%. Ето защо за доста кратък срок болшинството от пчелоразвъдните стопанства на Северен Кавказ, специализирали се в развъждането на кавказки пчели и ежегодно произвеждащи стотици хиляди майки, са преминали на репродукция на майки и пакети от чистопородни карпатски пчели.
Чистопородните карпатски пчели са получили висока оценка и от редица изследователи на други страни. Например по съобщение на Весели и Титера (1997), карпатските пчели типа „Вучковский“ по техните стопански полезни признаци са съпоставими с най-добрите линии на австрийската и моравско-чешката карники, а на някой пчелини даже ги превъзхождат. Тези изследователи са забелязали повишена устойчивост на вучковските пчели към вароатозата, аскосферозата и бактериалните заболявания. Ползвайки се от това свойство чешките изследователи на базата на пчелите тип „Вучковски“ са получили и разпространили пчели, устойчиви на аскосферозата (Vidra, 2002).

Селекционираните типове карпатски пчели са високо оценени от пчеларите, както в Украйна, така и в много други страни. По такъв начин селекционираните чистопородни карпатски пчели се отличават по стопански полезни признаци от краинските от австрийска селекция.

Източник: Пчеларски Вестник