Чрез отделения феромон пчелната майка обявява на популацията в пчелното семейство и по-специално на пчелите-работнички за своето присъствие в гнездото. Това вещество, наричано по-рано майчино вещество се разпространява в кошера до всички членове на семейството и ги „заставя“ да действат като едно цяло.
По всяка вероятност известието за отсъствие или за присъствие на майка се разпространява много бързо като се знае, например, че при липса на такова, само след 24 часа пчелите започват да изграждат свещеви маточници. Това ще рече, че съществува механизъм за разпространение на феромона възможно най-бързо в гнездото.
Още през 1954 г. на базата на специални научни проучвания Батлър допуска, че пчелите-работнички от свитата на майката олизват тялото й, след което предават феромона на останалите пчели чрез храната, която обменят помежду си.
По-късно това твърдение беше подложено на критика предвид обстоятелството, че само някои пчели от „свитата“ облизват майката и то твърде рядко! Установено беше, че феромонът на майката, примесен със захарен сироп и даден на пчелите, не предотвратява изграждането на маточници. Последваха опити за търсене на „истинските“ механизми, чрез които се осигурява разпространението на феромона до индивидите.
Така се стигна до разбирането, че придружаващите майката пчели при контакта им с нея носят на устните си придатъци веществото, което отнасят със себе си, когато се завърнат основната си група и не са вече в „свитата“. При контакта си с другите пчели те механично придават феромона и на тях.
Източник: Пчеларски Вестник
