дом ЗА ПЧЕЛИТЕ КАК МАЙКАТА РАЗЛИЧАВА КИЛИЙКИТЕ ЗА РАБОТНИЧКИ И ТЪРТЕИ

КАК МАЙКАТА РАЗЛИЧАВА КИЛИЙКИТЕ ЗА РАБОТНИЧКИ И ТЪРТЕИ

2456

Нормалната, добре снасяща яйца пчелна майка е в състояние безпогрешно да положи съответното яйце във всяка килийка на плодниковата пита. Това ще рече, че тя много добре се ориентира кои килийки са за пчели-работнички и кои за търтеи, за да снесе оплодени в едните и неоплодени в другите, яйца. Затова въпросът за начина, по който майката разпознава пчелните от тътвеевите килийки е бил и продължава да бъде актуален.

При внимателно наблюдение за поведението на майката при снасяне на яйца се вижда, че вкарва в килийката предните си крака и главата. След оглеждането на килийката майката вкарва в нея коремчето си или изоставя току-що огледаната килийка и се отправя към оглед на следващата. При специално проведени опити, където условията не са съвсем естествени, било забелязано, че обикновено едно яйце се снася при два огледа на една и съща килийка.

Различия в поведението на майката при снасяне на яйца в килийки за пчели-работнички и за търтеи не са наблюдавани. В този смисъл изглежда, че решението да снесе или да не снесе яйце в една или друга килийка взема майката в момента на огледа. Може да се приеме за вероятно, че при този оглед майката определя и вида на килийката – дали е работническа или търтеева.

Основавайки се на това, немски експериментатори изработват методика, която недопуска възможността майката да огледа килийката преди да снесе яйце. Това се прави като се изолират предните крачка на майката, по този начин тя не може да завре главата си в килийката и да я огледа. Установява се, че :

1. При изключване възможността на майката да огледа килийката, способността й да различава търтеевите килийки се нарушава и тя започва да снася в тях оплодени яйца. В този случай майката може да огледа килийката само с антените и очите си понеже е лишена от възможността да завре предната част на тялото си в оглежданата килийка.

2. Антените на майката не играят определяща роля за правилното разпознаване на килийките. Отделянето на едната антена например не оказва влияние на разпознаването на килийките. При отделяне на двете антени майката умира скоро, тъй като тя не може да поддържа контакт с другите пчели.

3. При изолиране на предните крачка или при ампутирането (отстраняването) им способността на майката да различава работническите от търтеевите килийки рязко се снижава.
Независимо от гореизложеното и досега не е ясно как точно се измерва широчината на килийката. Как се определя тази широчина – по диаметъра, по дължината на страничните стени или по някакъв друг неизвестен за човека начин? Не е открито какви рецептори (чувствителни клетки) на бедрата на предните крачка се използват в този случай?

И още един интересен и неизяснен факт. При всички тези и подобни на тях експерименти майките не снасят неоплодени (търтееви) яйца в килийките за пчели-работнички, а само оплодени в търтеевите килийки! Може би се касае само за дразнене на тялото, когато майката се вмъква в пчелната килийка, която е по-тясна от търтеевата и това я кара да снесе оплодено яйце.
По материали на „Апимондия“

Източник: Пчеларски Вестник