НАЧАЛО СЪВЕТИ КАК ДА ПРЕДПАЗИМ СЕМЕЙСТВОТО ОТ РОЕНЕ

КАК ДА ПРЕДПАЗИМ СЕМЕЙСТВОТО ОТ РОЕНЕ

2405
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Роенето е един от сложните вродени инстинкти у медоносната пчела, при който част от пчелите заедно с майката се отделят от основното семейство и образуват ново. Роевото състояние се проявява най-често през май – юни и по-рядко през юли, като предхожда малко главната паша или съвпада с нея. Това е причина пчелните семейства да я пропускат което води до рязко снижаване на добивите. Това, заедно с другите недостатъци на естественото роене – стихийност и несигурност, невъзможност за планиране и за извършване на развъдно-подобрителна работа в пчеларството, налага, че то не трябва да се допуска и трябва да се замени с изкуствено роене.

Проявяването на инстинкта за роене зависи много от външните условия, както и от състоянието на семейството. За започване подготовка за роене най-важни са тези причини, които съдействат за натрупване в семействата на много млади пчели-кърмачки, които не са заети с работа. Най-много това зависи от качеството на майката и от приноса на нектар и прашец в кошера. Например при млада майка и изобилен принос на нектар и прашец младите пчели са заети с преработката на нектара и с храненето на пилото като изразходват напълно млечицето си. При това ако гнездото своевременно се разширява за майката има свободни площи за снасяне като работата на пчелите се увеличава. При стара майка и продължителна, слаба паша в кошера се натрупват млади, бездействащи пчели, тъй като те са в излишък в сравнение с пилото. Тези пчели произвеждат млечице, което не могат да изразходват и това става причина за изграждане основи на маточници и залагане на яйца в тях.
Роенето се ускорява ако семейството е в кошер с малък обем (или недостатъчно разширено). В него липсват свободни килийки за снасяне от майката. Кошерът прегрява и не се ангажират пчели по топленето на пилото. За роенето оказват влияние и лошо изградените пити, топлото време, недостатъчните хранителни запаси, чести прекъсвания в пашата и др. Накратко условията благоприятстващи роенето са:

наследствено предразположение към роене – едни семейства се роят повече от други при същите условия;
постоянно слънчево и топло време и прегряване на гнездото;
търтеев градеж, който стимулира подготовката за роене;
стара или некачествена майка;
постоянен умерен принос на нектар и прашец (при слаба и продължителна паша);
несвоевременно пролетно подбудително подхранване;
излишък от млади пчели кърмачки, отделящи млечице;
закъсняване с разширението на пчелното гнездо.

Подготовката за роене започва като отначало пчелите изграждат по краищата на питите 20-30 основи за роеви маточници. Пчелната майка увеличава снасянето на яйца, а пчелите се възбуждат и поставят пчелно млечице в основите на маточници. След снасянето на яйца в маточниците възбуждането намалява, пчелите хранят майката по – слабо, тя рязко намалява яйцеснасянето като става по-дребна и придобива възможност да лети. Младите пчели не са заети с работа и се натрупват по всички свободни места в кошера – главно от тях се образува първия рой. След като се запечатат всички маточници излита първия рой (първак) с предимно млади пчели и старата майка. Семействата се роят в тихи, слънчеви дни най-често от 10 до 16-17 ч. В деня в който ще се рои семейството пчелите са силно възбудени, запасяват се с мед и близо половината от тях излитат с майката. Тя обикновено каца на някой близък предмет и пчелите образуват кълбо около нея (роеви грозд). Това е моментът, когато роят трябва да се хване и засели в чист кошер, като в средата на кошера се постави пита с незапечатано пило. При заселването си пчелите проявят голяма активност – роева енергия,която се оползотворява като им се дават восъчни основи за градеж.

При благоприятни условия от роилото се семейство може да излезе втори рой (вторак), обикновено на 9-тия ден от излизането на първака. Втория рой е с млада, неоплодена майка като този рой излита по-нависоко и далече и по-трудно се улавя. Понякога роенето продължава с излизането на трети (след ден-два) и на четвърти (след още един ден) като може да вземе стихиен характер – роева треска. В такъв случай основното семейство силно отслабва, а роевете не са в състояние да се засилят до зимата.

За предотвратяване изпадането в роево състояние е необходимо да се отстраняват причините за роевия инстинкт: да се отглеждат пчелни семейства с по – слаба склонност към роене, да се заменят старите майки с млади и високопродуктивни, своевременно да се разширяват пчелните гнезда, да се даде възможност на пчелите да градят и др. Семействата преди всичко трябва да имат млади майки – едногодишни или двугодишни, произхождащи от неройливи семейства. Семействата трябва да са заангажирани с работа. За целта през пролетта гнездата се разширяват с правилно изградени пити, а когато има восъчен градеж да се дават восъчни основи и да се прилага строителната рамка. Да се сведе до минимум търтеевото пило. Със затопляне на времето през втората половина на пролетта входовете на кошерите на силните семейства се отворят напълно. При много горещо време и голям принос на нектар се отпускат и дъната на кошерите, за да няма задух и теснота. Кошери изложени силно на слънце трябва да се засенчват или да се боядисват със светли бои, за да не прегряват. Добро средство срещу роенето е своевременното разширяване обема на кошерите рано преди главната паша щом се затопли времето, а също и използването на помощни майки.

При Дадан-Блатовия кошер след като плодникът е изпълнен с пчели и има 8-9 пити с пило обемът се разширява като се поставя втори корпус или магазин.
При многокорпусния кошер след като двата корпуса са изпълнени с пчели и пило се добавя трети корпус с изградени пити и восъчни основи. Третия корпус се поставя между двата, които разменят местата си така, че корпусът с майката остава най-отдолу. За да не заложат маточници в горния корпус входът му се затваря и пчелите преминават през долните корпуси. По този начин разделянето на гнездото и размяната на корпусите не позволява да се прояви роевия инстинкт. По принцип в многокорпусните кошери пчелните семейства по-рядко изпадат в роево състояние, защото благодарение на увеличения обем майката снася до главната паша.
При кошера-лежак, когато семейството е на 10-12 пити, от които 7-8 са с пило гнездото се разширява наведнъж. За целта питите с пило се изместват към северната страна на кошера, а свободното място срещу входа се запълва с 6-8 изградени пити и восъчни основи. Разширяването по този начин стимулира яйцеснасянето и предотвратява изпадането на семейството в роево състояние. При нужда може да се постави и магазин.

При използването на майки-помощници майките на основното и помощното семейство снасят усилено пролет и есен, поради което пчелите на двете семейства се ангажират с отглеждането на големи количества пило и не изпадат в роево състояние. Когато настъпи главната паша помощните семейства се ползват за подсилване на основните или се присъединяват към тях.

Н.с. д-р Йордан ХРИСТОВ-Институт по Животновъдни науки, секция „Специални отрасли“

Източник: Пчеларски Вестник


  •  
  •  
  •  
  •  
  •