По въпросът за восъкоотделянето при пчелите и възможностите за получаване на повече восък са написани много научни и научно-приложни статии и дори цели книги. В практиката се прилагат или предлагат както ценни и полезни съвети, така и не много добре изпитани рецепти за повишаване восъкоотделянето на пчелите. Смятаме, че ще бъде интересно за читателите да споделим мнението и препоръките на световно известния учен и експериментатор от института по пчеларство в Русия проф. Г. Ф Таранов.
На базата на установеното от практиката заключение, че изолираните от семейството пчели или дори неголеми групи пчели не отделят восък той прави своите изследвания при условията на терена, т.е. при чисто практически условия и стига до много важни изводи, които не се оспорват от никой. Според него в едно нормално пчелно семейство отделянето на восък се определя от три основни фактора:
* състоянието на пчелната паша в природата;
* количеството на младите пчели в кошера;
* силата на пчелното семейство.
Като четвърто условие той установява нарушението в нормалното състояние на свободните пространства в гнездото.
По отношение на зависимостта на восъкоотделянето от пашата се установява, че то е в правопропорционална зависимост от количеството храна, получавана от семейството през денонощието.
С даването на около 200 грама храна в денонощие, восъкоотделянето се увеличава с около 35-40 грама, като едновременно с това се увеличава и количеството на пилото. Ако пчелното семейство се храни със захарен сироп в количество, което пчелите могат да внасят за денонощие в гнездото, то един килограм пчели (около 10 000 пчели) през живота си може да отделят около 500 грама восък и да отгледат около 26 000 нови пчели.
Тези цифри се сочат като потенциална възможност на пчелите за восъкоотделяне. За съжаление значителна част от пчелите се излюпват и живеят в условия на малко пчелна паша или при отсъствие на такава и следователно отделят по-малко восък. Колкото по-обилна е пашата и колкото по-дълга е тя, толкова повече восък могат да отделят пчелите.
Същевременно е установена правопропорционална зависимост между числото на младите пчели и количеството на отделения восък. Това е така когато пчелното семейство има до 25 000 пчели. При по-силни семейства тази зависимост не съществува.
Пчелни семейства, в които восъкоотделянето се съчетава с успешно отглеждане на пило, отделят най-много восък. При такива условия отделянето на восък е пропорционално на числото на младите пчели в семейството. В този смисъл най-развити са восъкоотделящите жлези когато пчелите изпълняват едновременно двете дейности – да хранят ларвите и да изграждат с восък.
Пчелите отделят повече восък и когато трябва да изграждат гнездото си, например след рояване или когато се наруши неговата структура – “отвори се” празно пространство. Тогава, според Таранов, те се мобилизират и восъкоотделянето протича по-интензивно.
Така че заедно с отглеждането на пило, пчелите могат да отделят и повече восък (при добро хранене и обилна паша), но тази тяхна способност се проявява основно тогава, когато в гнездото има свободно пространство за строеж на пити, т.е. когато е нарушена целостта на гнездото.
Познавайки благоприятстващите восъкоотделянето фактори, пчеларят лесно може да създаде необходимите условия за добив на повече восък в пчелина.
Проф. д-р. Кънчо КЪНЧЕВ
Източник: Пчеларски Вестник
