Старо, може би колкото е старо човечеството, правило е, че по-лесно е да предотвратиш нещо нежелателно, отколкото после да го отстраняваш. Това важи за много неща като болести по хората и животните, природни бедствия и какви ли не други неща, включително и за кражбите на пчелите.
Този инстинкт при тях за осигуряването на колонията с храна по всички възможни начини е заложен и унаследен през вековете и е една от формите за оцеляване на вида. Когато в природата има т.н. пчелна паша пчелите натрупват запаси в гнездото чрез активна дейност по цветовете на медоносните растения за събиране на колкото е възможно повече нектар и цветен прашец. Когато обаче храната навън липсва, а в гнездото тя е недостатъчна този инстинкт се изостря толкова много, че и най-малки грешки, допуснати при работа с пчелите могат да станат причина за възникване на кражби с непредвидими последици и за двете страни – ограбваните и крадците. Тези условия се създават най-често през пролетта и есента.
Нека да си послужим с няколко елементарни примери: Пчеларят сипва захарен сироп в неподходящо време (през деня) или когато го сипва в хранилката част от сиропа потича извън нея по стените на кошера. Или пчеларят извършва преглед на пчелното семейство и кошерът е отворен. И в единия и в другия случай навън се разнася силен аромат на захар или мед. Пчелите усещат миризмата от десетки, а при вятър от стотина метра. Ако през това време в природата няма паша или тя е много слаба, прелитащите в близост пчели усещат този аромат и се устремяват към него. И в двата случая (подхранване или прегледа) семейството е частично дезорганизирано и те лесно проникват в гнездото му и лакомо се насмукват с храна. Връщайки се в собственото си гнездо с открадната храна пчелите крадци вече са запомнили мястото на чуждия кошер. След не много време пчелата крадец отново се появява, но тя вече не е сама, а води след себе си помощници, на които вече е съобщила за плячката. Дори и когато кошерът е вече затворен или потеклият извън хранилката сироп е изчистен крадците дълго и упорито търсят някаква пролука, незащитена от пчелите на нападнатия кошер и ако не я намерят се устремяват към неговия вход. Ако входът е лошо защитен те проникват в кошера и започват да изнасят запасите. Трагедията не свършва с пълното ограбване на нападнатия кошер. Възбудени от плячката крадците се нахвърлят на съседните кошери без да се спират пред пречките.
Семейства, които не могат да устоят на натиска на нападащите (по-слабите) също биват ограбени. Кражбата може да обхване целия пчелин.
Защо последствията са лоши и за крадците, които всъщност чрез кражбата си осигуряват много запаси от храна? Когато нахлуват в чуждите гнезда пчелите крадци често се заразяват с причинители на опасни болести като гнилцови, нозематоза и други, защото най-лесно на ограбване са слабите семейства, а такива са и болните. Като се насмукват с инфектиран мед крадците донасят заразата в собственото си гнездо и заболяват. Най-често така се разнася американският гнилец, при който изходът е фатален.
Често в такива разграбвания участват повече от едно пчелно семейство и тогава е още по-трудно да ликвидираме огнището и разпространението на болестта в района, защото някои от крадците може да са от друг пчелин.
Няма съмнение, че кражбите при пчелите са страшен бич, но причината за тях най-често е неумелата работа с пчелите и нарушаване на технологията на пчелоотглеждане. Те могат да бъдат предотвратени ако пчеларят:
- Не отваря гнездото напълно и за продължително време особено в период, когато в природата няма пчелна паша или тя е недостатъчна!
- Гнездата да се отварят само при необходимост и в подходящо за преглед време.
- Входовете на кошерите да са отворени съобразно силата на всяко пчелно семейство.
- Да не допуска нито капка сироп извън хранилката, когато подхранва пчелните семейства и нито капка мед по земята, когато го изважда от кошерите.
- Да не оставя пити с мед на открито в близост до кошера, от който го изважда.
- Да подхранва семействата вечер или при лошо време с количества сироп, който пчелите ще пренесат в питите още през нощта. Да помни, че подхранването възбужда силно пчелите и привлича крадците.
- Да се следи в гнездата да има винаги достатъчно количество запаси.
- Да не се държат в пчелина слаби пчелни семейства и такива без майки.
- Да следи здравното състояние на семействата и да взема своевременно мерки.
- Да знае инстинктите на пчелите и да може да ги управлява.
Източник: Пчеларски Вестник Проф. д-р Кънчо КЪНЧЕВ
