Необикновено явление, което намира твърде малко аналогии в света на животните, е възможността за регулиране на продължителността на живота при пчелите и то от самите тях. Пчелата работничка живее през лятото средно 42 дни, докато пчелите, родени през август или в началото на септември (при климатичните условия в България излюпването на пило продължава и до края на септември), преживяват цялата зима до април и дори до май. Следователно тази разлика е огромна.
Смъртността сред летните пчели във функцията на времето може да бъде описана с помощта на зависимостта, подобна на тази в цивилизованите човешки общества. Благодарение на добрите грижи смъртността на потомството е незначителна. По същия начин по-късно, когато младите пчели работнички започват да участват в работата на кошера, те също така не са изложени на външна опасност и много малко от тях умират. Едва когато започват да излизат навън опасностите нарастват. Те стават жертва на птиците, атмосферните условия и други фактори на околната среда. Така че в продължение на 10-20 дни работа извън кошера всички те умират – едни трагично, други от естествена смърт по физиологични причини. През пролетта и лятото в едно средно голямо семейство дневно умират над 1000 индивида. Това разбира се се компенсира с излюпването на нови.
По принцип подобна е кривата на оцеляване и при зимните пчели. Първият период на незначителна смъртност на младите индивиди обаче е несравнимо по-продължителен във времето. Вярно е, че зимните пчели значително се различават от летните по физиологичното състояние на организма. Мярка за по-добрата им кондиция е развитието на по-голямо мастно тяло. Доста по-късно – едва през пролетта – се развиват жлезите, които произвеждат млечице. Почти нямат обаче възможност да изграждат восък. И все пак това са индивиди, които се излюпват от същите яйца, а различното им състояние е обусловено от фактори, които действат по-късно върху оформеното насекомо.
Каква в такъв случай е причината за това значително удължаване на живота на пчелите работнички, родени от края на юни до началото на септември? Има няколко хипотези и все пак никоя от тях няма претенцията изцяло да изяснява въпроса. Някои смятат, че решаващо влияние имат различните температурни условия, при които зимното поколение пчели трябва да прекара по-голямата част от живота си. Както е известно всички химични процеси, а към тях спада и обмяната на веществата в организма, се извършват по-бавно при ниски температури. Това, разбира се, не се отнася за топлокръвните организми, които в много малка степен са зависими от температурните промени на околната среда. Опростявайки, можем да приемем, че понижение на температурата от 10°С предизвиква двойно намаление на бързината на химичните реакции. Зимните пчели, разбира се, прекарват по-голямата част от живота си при температура, по-ниска от тази на летните пчели. От началото на септември в част от семействата вече няма пило, което е причина температурата в гнездото да е по-ниска от 30 градуса. Същото е и през зимата. В центъра на кълбото тя рядко достига 30 градуса по Целзий, а по краищата му не е по-висока от 10 градуса. Вероятно това оказва влияние върху бързината на извършване на обмяната на веществата в организмите им и върху забавянето на процеса на стареене. И все пак тази причина можем най-много да сметнем за допълнителна, тъй като тя не изчерпва цялостно проблема. Ако приемем, че средната температура, при която зимуват пчелите, е с 10-15°С по-ниска отколкото през лятото, то така и така произлизащото оттук удължаване на живота не би било повече от един или най-много два месеца. Откъде тогава още три или четири месеца, липсващи в сметката?
Дълголетие може да бъде постигнато и в случаи, които не са свързани с понижение на температурата. Старата летяща пчела, след като бъде отделена от младите работнички, е принудена отново да започне работа в гнездото – грижа за пилото. Работничките, които ако я нямаше тази подялба в семейството, биха живели още най-много десетина-двайсет дни, по този начин живеят поне един месец по-дълго. Следователно може би причината за удължаването на живота им е от трофически характер -зависи от смяната на храната.
Контактът на старите пчели с ларвите е причина в техните уморени от работа организми да преминат определени количества секрет от ларвите, което подбужда атрофиралите им вече глътъчни (хипофарингиални) жлези и дава възможност за повторна секреция на пчелно млечице. За това обаче им е нужна храна, богата на белтъчини – пчелен прашец, който възрастните пчели при нормални условия вече не консумират. Хипотезата, че в основата на дълголетието стои смяната на диетата, се потвърждава и от примера с майката, която се храни, без да се брои краткият период на роенето, изключително с пчелно млечице, богато както на белтъчини, така и на хормони. Все пак обаче и тук остават определени съмнения. Та нали зимните пчели, които действително се хранят интензивно с прашец непосредствено след напускане на восъчните килийки, по време на траещото няколко месеца зимуване вече почти не консумират прашец. И на следващо място -защо летните пчели в резултат от липсата на прашец в диетата им се обричат като че ли доброволно на по-бърза смърт? Тук, разбира се, подминаваме факта, че анализът и разбирането на явлението е извън техните възможности за перцепция, но какъв интерес има непогрешимата в такива случаи природа, че да обрича на смърт летните пчели, преживели едва един месец, след като биха могли да живеят поне още един или два месеца, като ядат прашец, който, както се знае, не липсва през лятото.
Все пак обаче самото консумиране на прашец от старите работнички не решава въпроса. Изследванията навеждат на мисълта, че летящите пчели имат значително ограничени способности да го смилат. Следователно изяждането му, без да има възможности да бъде използван, няма смисъл. Както показва практиката обаче от тази безизходна ситуация изход все пак се намира. След като необходимостта от хранене на пилото възвръща на жлезите способността им да произвеждат млечице, би трябвало също така да възвръща и способността на храносмилателната им система да усвоява белтъчините, съдържащи се в прашеца, за осигуряване на суровина за продукцията на млечице. Както е известно белтъчните резерви на организма на летящите пчели работнички са твърде незначителни. И затова някои субстанции, приемани най-вероятно от ларвите, съществено изменят обмяната на веществата в организма на работничката, като го връщат малко назад във времето. Следователно опирайки се на тези предположения, можем да направим извода, че продължителността на живота на работничките е регулирано хормонално. Все пак не бихме искали това твърдение да бъде прието като извод, тъй като то не изчерпва проблема. Пчелата като всеки друг организъм се изтощава с времето. Жлезистата тъкан се изхабява, нервните клетки умират, на дегенерация е подложена храносмилателната система и т.н. Възможно е, разбира се, тези процеси да бъдат забавени или дори до известна степен временно върнати назад, но все пак дългосрочно няма друг начин на непрекъснат континюитет на живота освен заменянето на един организъм с друг, млад. Следователно разумно изглежда да се приеме предположението, че колкото по-голямо е натоварването на организма на работничката, толкова по-кратък ще бъде животът й.
По-голямата част от изследователите приемат, че основен фактор, определящ продължителността на живота на пчелите, е храненето на ларвите. Тази дейност най-вече изтощава техните организми. 3атова през пролетта пчелите, които хранят голямо количество пило, живеят 21 дни,_докато летните пчели, по-малко натоварени с тази работа, живеят 42 дни (Woyke, 1980). Още по-дълго живеят работничките в семейства без майка, където няма пило. За доказване на тази хипотеза са проведени множество експерименти – при някои от тях пчелите са принуждавани интензивно да отделят млечице или восък. Резултатите обаче не винаги съответстват на очакванията. Например групи пчели са принуждавани да летят за храна в точно планирани условия. Разстоянието до храната за всички групи е еднакво, само че на едни от тях се позволява два пъти на ден да преодоляват разстоянието от над 1000 метра от кошера до храната, докато на други – четири или пет пъти дневно. Оказва се, че без значение на възрастта, в която работничките започват летенето, тези от групата на летящите само два пъти на ден, живеят два пъти по-дълго от другите. Ако сумираме разстоянията, преодолени от отделните работнички във всички групи, се оказва, че те са подобни и достигат 800 км. Този резултат показва, че критичният параметър, който е решаващ за продължителността на живота, не е количеството изразходвана енергия, а по-скоро изхабяването на органите, отговорни за нейната продукция и разпространяване. Този експеримент наистина хвърля допълнителна светлина върху проблемите на разликата в продължителността на живота на летните и зимните пчели, но пълното изясняване на този въпрос все още предстои.
Източник: Пчеларски Вестник
