дом ЗА ПЧЕЛИТЕ КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА СЛЕДЗАРОДИШНОТО РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛИТЕ

КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА СЛЕДЗАРОДИШНОТО РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛИТЕ

236
Снимка: pixabay.com

С излизане на ларвата от обвивката на яйцето започва след зародишното развитие на пчелата, въпрос най-малко изучен и дискутиран. В края на третия ден след снасяне на яйцето, ларвата с резки движения и протягане на тялото, разкъсва обвивката на яйцето и излиза навън, като малко белезникаво, безкрако червейче, покрито отвън с тънка кожица. Най-добре развита част от тялото на ларвата е храносмилателния апарат. Той се състои от три дяла: преден, среден и заден и е приспособен да приема и усвоява огромно в сравнение с големината си количество храна, за да може да расте бързо и отложи в тялото си запасни хранителни вещества, които да използва по време на предстоящата метаморфоза – превръщане в какавида и възрастна пчела.

След хранопровода следва обемисто средно черво (75-80% от цялото й тяло) и задно черво отделено с ципа. Ларвата се храни с млечице, добавяно постоянно от пчелите кърмачки в килийките, като постоянно се движи в кръг и чрез свиване и изтегляне на тялото поема храната. Благодарение на честото хранене с пълноценна храна от пчелно млечице, ларвата расте извънредно бързо, увеличава теглото и размерите си и линее 4 пъти до запечатване в килийката. След запечатване на килийката, ларвата се извива в различни посоки и с материала, отделян от предилната жлеза, малпигиевите съдове и лепкавите секреции от нейната повърхност, образуват стъкловиден пашкул, който обвива като тънък пласт отвътре цялата килийка. По форма той представлява точен отпечатък на килийката, с него ларвата се изолира от стените на килийката и изпражненията си, които представляват малка водниста капка разлята по дъното на килийката и в последствие засъхва. Въпроса е може ли да бъде почистена?

В природата всички животни, които използват многократно гнездо или вид място за размножаване, при повторно ползване не го почистват и не изхвърлят нищо от него, а само го обновяват с нов материал, за пчелата това е изпредения от нея пашкул, той не се разрушава и почиства, а само се полира. Медоносната пчела е насекомо с ясно изразен полиморфизъм. В пчелното семейство индивидите се разделят на две форми от женски пол – майка и пчели работнички – и мъжки индивиди – търтеи. Трите форми се различават съществено в морфологично, анатомично и функционално отношение. Търтеите се развиват от не оплодени яйца, а майката и пчелите от оплодени.

Млечицето, е основна храна за всички ларви в пчелното семейство, то е висококачествена и пълноценна храна, богато на лесно усвоими вещества и се усвоява без остатък. Добавката на биологично активни вещества от пчелите към него могат да потискат или стимулират развитието на отделни органи у ларвените индивиди на пчелното семейство. Днес се знае, че майчините ларви от първите секунди след излюпване и в продължение на целия ларвен живот се хранят само с маточно млечице, което в основата е пчелно млечице, обогатено с биологично активни вещества, стимулиращи развитието основно на половата система на бъдещата майка, фактор за превръщане на ларва излюпена от оплодено яйце в пчелна майка.

Различието в качеството на храната обуславя различието във вътрешния и външния строеж на пчелата и майката, а вероятно и на търтея. Ярко доказателство за могъщата формообразуваща сила на маточното млечице може да служи фактът, че до тридневна ларва взета от пчелна килийка, пчелите могат да отгледат някаква майка, а от еднодневна ларва взета от маточник и поставена в пчелна килийка, не успяват да отгледат пчела. Всъщност пчелното и маточно млечице са продукти от жизнената дейност на пчелите, различни по химичен състав и биологична активност, способни да потискат или активират развитието на половата система в зародишния период на пчелата и майката.

Прието е, че пчелните и търтееви ларви, първите два дни пчелите ги хранят с пчелно млечице, а след това до края на ларвения период ги хранят с каша от мед и прашец. Няма отговор на въпроса защо? За два дни какво се променя в биологията на ларвата, за да премине на обща ,,котлова’’ храна oт мед и прашец. Какво би станало, ако продължат да хранят ларвите с пчелно мляко? Природата е опростила до съвършенство на възможното живота и жизнената дейност на пчелното семейство, за живот, съществуване и оцеляване.

Кашата от мед и прашец е обща храна за пчелното семейство, по-бедна, по-трудно усвоявана и с по-големи неусвоени остатъци, от пчелното мляко, което би забавило и удължило времето за развитие на ларвата. Защо да забавим развитието им? В природата всичко е динамика и забавените процеси са пагубни за всеки жив организъм. Освен това кашата е силно пигментирана и не може пчеларят или научният работник, погледнал питата с пило да не види, че храната около ларвата не е оцветена и няма никакви физически признаци за наличие на прашец. Пишат за хранене на ларвата, уста в уста, което е несериозно – ларвата няма уста, няма развита нервна система. Ако вникнем по-дълбоко, остава открит въпроса, какъв е

състава на пчелното мляко за търтеевите и пчелни ларви? Недопустимо е с една и съща храна, в единия индивид да се потиска развитието на половата система (пчелната ларва), а в другия да се стимулира (търтеевата ларва). Румънците получиха седмия пчелен продукт „апиларнил’’, проведоха клиничното му и лабораторно изпитание и казват: Получава се от телата на търтееви ларви в определен стадии от развитието им – един ден преди запечатване на килийката. До този момент ларвата е хранена само с пчелно млечице, натрупала е в своето тялото достатъчно мастни вещества и белтъчини необходими за метаморфозата с максимално тегло около 250–300 mg, с напълно развити полови органи, заемащи по-голяма част от тялото с най-добри лечебни и хранителни качества. Възможно ли е да получим този продукт при хранене с обща ,,котлова’’ храна за семейството?

Домашните животни ги храним със селектирана храна и получаваме определени хранителни продукти – месо, мляко, яйца и други. Грижите на пчелите за търтеевите ларви и търтеите са не по-малки от грижите им за майчините ларви и майката. Тогава е логично да допуснем, че търтеевите ларви през целия ларвен период не само са хранени само с пчелно млечице, а вероятно пчелите са добавяли в млечицето и някакви биологично активни вещества, подобно на маточното млечице, с което са активирали развитието на половата система в ларвения период на търтеите. За доказателство може да служи получения апиларнил. Неприемливо е храненето на пчелните и търтееви ларви с каша от мед и прашец, общата храна за семейството.

Кашата от мед и прашец, като храна за ларвите в пчелното семейство е мит – прах от миналото.

Източник: Пчеларски Вестник            Автор: Горан Миленков