При разкопки в една от пирамидите на Египет са установени ценни доказателства за това, че египтяните са се занимавали с пчеларство преди повече от пет хиляди години. Този занаят се е смятал за почтен и високодоходен, а Фараоните си присвоявали титлата „повелител на пчелите“.
На монетите през миналите векове са увековечени не само крале и царе, а и пчели. Така например на монета от древния гр. Ефес, основан преди повече от 2000 години, е изобразена пчела, а на обратната й страна – елен. По митологията пчелата е превъплъщение на богинята Артемида. На стари монети с малтийски, датски и норвежки произход също има изобразени пчели.
На два централни площада и две улици в Лондон по покривите на къщите английски журналист открил много кошери с пчели. От беседа с пчелари той разбрал, че в Лондон така се отглеждат около 2000 пчелни семейства с право наречени „граждани“ на града.
При наличие в кошера на около 30 000 пчели в събирането на нектар участват само 40-50% от тях, а при 50 000 този процент е вече 60. Останалите пчели са заети с отглеждане на пило, градене на пити, приемане и преработване на нектар и други вътрегнездови работи.
Входът на всеки кошер се охранява от стражеви пчели. Те решават кого да пропускат и кого не в собственото си жилище. В кошера има няколко десетки хиляди пчели. Как всички ще ги разпознае стражата? От учените е установено, че всяко пчелно семейство има своя характерна миризма, отделяна от т. н. Насонова жлеза. На входа на кошера всяка влизаща пчела открива жлезата и съобщава „паролата“ за пропуск в кошера.
Пчелите не събират нектар с по-малко от 4,5-5% захари. С най-голяма охота те събират такъв с 50-56% захар. В горещо време в малките капчици нектар водата се изпарява бързо. Захарите в нектара кристализират на повърхността на нектарника и пчелите не могат да ги събират.
Пределната възраст на дребнолистната липа е 300-400 години. Светлият, ароматен мед, събран от цветовете на този вид липа се смята за един от най-добрите и е любим продукт в народната медицина при простудни заболявания.
Източник: Пчеларски Вестник
