През същото столетие испанските преселници доставяли пчелите в Мексико, а по време на големите географски открития, те били занесени в Австралия и Нова Зеландия. Историята на руското пчеларство през първата половина от XIX век е известно пък с великото преселение на пчелите в Сибир.
Животът в различни географски райони на Земята създал в медоносната пчела специфични особености. Под влияние на средата – местния климат, растителност – в течение на много хилядолетия се натрупвали разновидностите при този вид. Те придобили много наследствени вътрешни и външни особености, които се проявяват в оцветяване на тялото, поведение и строежа на органите.
Тези особености се запазили и закрепили в резултат на пространствената изолация на една група от друга. Такава изолация са осигурили планините, океаните, пустините и степите. Така например Кавказ станал ареал на разпространение на сивата горнокавказка пчела – единствената порода, чието родословие е далеч в дълбоката древност.
Друга голяма група пчели – средноевропейските – поради суровия климат са развили качества на зимоустойчивост, способност бързо да си осигуряват медови запаси и надеждно да ги охраняват.
В особена екологична среда са се оформили италианската и краинската раси пчели. Първоначално в Италия, Алпите и Карпатите тези раси се импортират и в други страни на света и макар при други условия те проявяват своите високи биологични и стопански качества.
Независимо от външните различия породите пчели са запазили общото си родство и способност лесно да се кръстосват помежду си. Това се използва от съвременната селекция за получаване на линии с висока жизненост и продуктивност.
Източник: Пчеларски Вестник
