Пчелният прашец като храна
Върху хранителната стойност на прашеца първи спират внимание френските изследователи Р. Шовен и А. Кайяс през 1959 година. В продължение на две години те провеждали опити с животни, които ежедневно получавали прашец и установили подобряване на апетита им, ускорен растеж и развитие, преждевременно полово узряване и удължаване на живота.
От гледна точка на калориите и съдържанието на хранителни вещества прашецът се намира на нивото на обикновените хранителни продукти от растителен произход, варирайки в своя състав в широк диапазон в зависимост от вида на растенията. Границите на пределните колебания се движат от 7 до 35% за протеините; от 1 до 8 % за ефирните екстракти и от 1 до 48 % за глицидите. Калоричната цифра на 100 г цветен прашец е 246 калории: по-ниско от това на пшеничното брашно (354), на царевичното (351) и на фасула (303 калории). Тези данни показват, че прашецът не е свръххранителен продукт и не може пълноценно да удовлетвори потребностите от калории и хранителни вещества, необходими на организма за пластични и енергийни цели. Приеман в доза 10-15 г на ден, прашецът е в състояние да осигури необходимите за организма аминокиселини. Предимството на прашеца пред другите хранителни продукти е, че в състава му присъстват основните хранителни елементи: белтъци, въглехидрати, органични киселини, витамини, микроелементи, хормони и др.
Според швейцарската изследователка Ана Маурицио хранителните качества на прашеца от различните растения варират твърде много. В зависимост от биологичната му активност тя класира прашеца в три категории: към I категория отнася този с най-силна хранителна активност, получен от комунига, кестен, минзухар, житни растения, мак, ягода, круша, ива, бяла и червена детелина; към II категория включва прашец, получен от явор, бук, слънчоглед, глухарче, брест и царевица, в III категория се класира прашецът, събиран от лешник, елха, бреза, габър, бор и смърч. Маурицио отбелязва и разлика в биологичното действие на прашеца, събиран ръчно, и на прашеца от пчелите, като последният е по-действен.
Източник: Пчеларски Вестник
